Четвъртата по големина икономика на еврозоната, испанската, затъна дълбоко в рецесията през първите три месеца на тази година, но изпълнителният директор на най-голямата банка в Испания и еврозоната, вижда светлина в тунела на испанската икономика, още през настоящото тримесечие. Цялата новина »

Акциите в Япония поскъпнаха твърде бързо и изглеждат „леко балонизирани“, смята бившият заместник министър на финансите на страната, Айсуке Сакакибара, в деня в който водещият борсов индекс Nikkei мина ключовото ниво от 15 000 пункта за първи път от 2008. Цялата новина »

„Ще има правителство. То вероятно ще се нарича програмно и вероятно ще бъде подкрепено от „Атака" и ДПС. Но то, разбира се, има рискове за стабилност, и те не са само в „Атака". Така коментира след изборите пред Нова телевизия Тихомир Безлов, анализатор в Центъра за изследване на демокрацията. Цялата новина »

Георги Ангелов, старши икономист от институт "Отворено общество" прогнозира в ефира на националното радио тази сутрин, че не бива да изключваме голяма коалиция при съставянето на правителство. Цялата новина »

Министърът на финансите на САЩ Джак Лю заяви днес, че дълговият „таван“ в САЩ няма да бъде достигнат преди септември, но добави пред телевизия CNBC, че това „не е извинение за Конгреса да се отпуска“. Цялата новина »

 Япония ще бъде погълната от дългова криза, която ще задмине щатската събпрайм катастрофа, предупреждава щатски хедж фонд мениджър, който заяви пред инвеститорите, че „началото на края за Япония“ е започнало, пише Файненшъл таймс. Цялата новина »

Акциите все още не са балонизирани, но едно голямо рали при рисковите активи в рамките на идните две години създава опасност за голям срив, коментира популярният икономист Нуриел Рубини. Цялата новина »

Статия на Стив Ханке за вестник „Труд“
Стив Ханке е професор по приложна икономика в университета “Джонс Хопкинс”, Балтимор, САЩ. Той е известен в България като бащата на валутния борд заради ролята си при въвеждането му, когато Ханке беше съветник на президента Петър Стоянов. Бил е съветник на правителствата на много държави, сред които Аржентина, Естония, България, Босна, Еквадор, Литва, Черна гора, Венецуела, Албания, Казахстан. Редовен автор на сп. “Форбс” и в. “Уолстрийт джърнъл”.
С наближаването на 12 май - датата на изборите за български парламент, е добре да се върнем назад във времената на последните избори и да видим какъв е бил резултатът върху икономическото развитие на всяко от правителствата. За тази цел аз съм създал Индекс на мизерията, вдъхновен от покойния проф. Артър Оукън, известен икономист, който беше съветник на президента на САЩ Линдън Джонсън (1963-1969 г.).
Еволюция на показателя
Индексът на мизерията измерва “страданията” в икономиката. Моят модифициран вариант е сбор от инфлацията, лихвата по банковите кредити и безработицата, от които се изважда годишният ръст на брутния вътрешен продукт. Увеличение на стойността на индекса показва, че нещата се влошават - мизерията се увеличава. Обратното, намаляване на Индекса на мизерията сочи, че нещата се подобряват. Приложената графика показва еволюцията на показателя за България през годините.
Социалистическото правителство на премиера Жан Виденов създаде хиперинфлацията и голяма мизерия. Така през първото тримесечие на 1997 г. Индексът на мизерията достигна своя връх от 2138 пункта. Тази стойност не е показана на графиката, защото в противен случай щеше да заеме цялата страница на в. “Труд”.
Краят на хиперинфлацията
Така че графиката започва през втората четвърт на 1997 г., с правителството на Костов. Много скоро след като Костов дойде на власт, България въведе система на валутен борд, основана на проект за Закон за валутния борд, който написах по молба на президента Петър Стоянов.
Валутният борд сложи край на хиперинфлацията в страната, която през февруари 1997 г. беше достигнала рекордните 242% месечно.
По-добри времена
Под ръка с валутния борд, правителството на Костов постигна огромно подобрение на българския Индекс на мизерията в сравнение с предходния кабинет. От второто тримесечие на 1997 г. до второто тримесечие на 2001 г. индексът падна като камък, изтривайки 1908.9 процентни пункта.
След това на власт застъпи правителството на НДСВ, което постигна по-нататъшно смъкване надолу на показателя на мизерията. Но след това дойде социалистическото правителство на Станишев, което върна часовника назад, добавяйки 8 процентни пункта към Индекса на мизерията.
Борисов не направи много
Ако става въпрос за последното правителство на Бойко Борисов, индексът показа много малко подобрение. Но няма как да не се отбележи, че правителството на Борисов все пак леко понижи индекса, докато в същото време показателите за останалите страни от Европа отчетоха значителни увеличения на мизерията.
Така че, въпреки че не направи много, за да намали Индекса на мизерията за България (разбирай, да подобри икономическите условия), правителството на Борисов все пак успя в това да предпази страната от икономическата мизерия, която изпита останалата част от Европа.
Глава над водата
На финала - какво можем да научим, ако сравним икономическите показатели на посткомунистическите правителства на България?
Първо, ключът за намаляването на икономическата мизерия по време на правителството на Костов е във въвеждането на валутния борд в страната.
Второ, всеки път, когато на власт идва социалистическо правителство, икономическата мизерия в България нараства.
Трето, въпреки че правителството на Борисов не се помъчи особено да подобри индекса на мизерията в България, нещата можеха да са много по-зле на фона на останалите страни. Или с други думи, докато останалата част от Европа потъваше, кабинетът “Борисов” успя да задържи глава над водата. Цялата новина »

Въпреки че водещите индекси на щатската фондова борса достигнаха рекордни измерения, Уорън Бъфет прогнозира, че те „ще отидат далеч по-нагоре“ в дългосрочен план. Цялата новина »

Събитията в Европа са страхотен пример за полудели банкери и за това, че не може да им вярвате, заяви дясната ръка на Уорън Бъфет, Чарли Мънгър. Цялата новина »