Парламентарната комисия по бюджет и финанси ще заседава и днес, след като вчерашното заседание бе прекъснато от спор между управляващите и депутатите от ГЕРБ. Конфликтът, както и подготвяният нов вот на недоверие, е заради поискания от правителството нов заем от милиард и половина евро.
Финансистът Любомир Дацов, бивш заместник-министър на финансите, подчерта в предаването "Преди всички" на националното радио, че не заемът е проблем, а несъбираемостта на приходите. Според него много по-опасна е политиката на БСП по отношение на потребителските кредити и големите търговски вериги.
В последните години политическото говорене, особено при ГЕРБ, беше под образа:
"Не ме гледай какво правя, а какво ти говоря“. Затова имам и много ниско доверие в това, което те говорят публично. Чудя се на БСП защо не отговарят на едно просто нещо: "Ако имахме фискален резерв, който вие поохарчихте, нямаше да взимаме заеми", коментира Дацов.
Бившият заместник-финансов министър Любомир Дацов, който сега е общински съветник в София от НДСВ, коментира искания от правителството заем от 1.5 млрд. евро. Според него, бюджетът е бил на дефицит от 2009-а година насам. Същественият проблем е, че сегашното правителство планира до 2017-а г. също да останем на дефицит, а дългът, сам по себе си, не е толкова страшно явление:
„Не е въпросът за дълга. Проблемът е наличието на дефицит. Когато бюджетът е прекалено дълго в условията на дефицит, дългът е следствие. Тоест, ако трябва да се прави нещо, трябва да се прави в посока повишаване на събираемостта, стабилизиране на икономиката, така че тя по-бързо да заработи и да се върне към нормалните нива на заетост и икономическа активност”.
„Разходите не могат да бъдат орязани лесно, а политиката на правителството да се опитва да инвестира повече е правилна, защото стимулира икономическата активност”, каза той. „Когато нямаш приходи, лесно се получава дефицит”.
„Световните пазари биха реагирали отрицателно, ако дългът достигне 30% от БВП”, коментира Дацов. „От тази гледна точка няма риск в изтеглянето на заем, категоричен е той. С новата емисия евентуално той ще стигне до 22%, но следващата година той ще намалее, защото предстои падеж. България има от най-строгите ограничения за емисия на външен дълг”, подчерта той.
Политиците няма как да не използват тези неща за своите цели, защото дългът изглежда нещо страшно, а едновременно има много малко специалисти по него. На държавно ниво познавам от 5 до 10 човека, които разбират и поназнайват по нещо, коментира Дацов.
Според Дацов промените на правителството в Закона до потребителския кредит, макар и да звучат добре на обществото, са нещото, което може да доведе до увеличение на лихвите по кредитите, а не емитирането на нов външен дълг. Законът за големите търговски вериги пък ще доведе до вдигане на цените в тях, предупреждава той.
