Джеймс Алтъчър е директор на компанията за управление на активи Formula Capital и автор на 4 книги за инвестиции, в това число „Инвестирайте като хедж фонд”
Какво не видях в писмото на Бъфет:
1. По-съществена дискусия по въпроса за наследяването. Въпреки че го споменава в последните няколко параграфа, той не добавя нещо ново към това, което вече знаем от предишни доклади на компанията. Въпреки че повтаря отново и отново как изпълнителните директори не осъществяват достатъчен мениджмънт на риска Бъфет оставя без отговор въпроса и оставя акционерите на компанията пред най-големия възможен риск – кой ще го замени ако реши да се оттегли (слабо вероятно) или ако се разболее (все пак е на 9000 години).
Част от причината Berkshire да генерира подобни печалби е, че Бъфет, на крилете на своята репутация и каризма има възможност да си осигури невероятни сделки. Бъдещият главен изпълнителен директор (примерно Дейвид Сокол) може да е много компетентен, но няма да може да достига високото ниво на „връзки”, което Бъфет си осигурява с такава лекота. Хората плащат милиони за да надзърнат в портфейла на Бъфет, но далеч по-ценен е 50-годишният тефтер с телефонни номера, които той е натрупал. Тефтер с такова качество може и никога повече да не бъде повторен. Затова е толкова важно да разберем защо не желае да е конкретен по въпроса кой ще го наследи. Моето единствено предположение е, че той смята, че ние трябва да му се доверим. Той определено има добра мениджърска скамейка и вече неколкократно заявява, че бъдещият ръководител на компания е или вече в нея или е на нейно разположение. Какво означава това? В писмото му има единствено майтапчийски коментар за наследника: Ако Чарли (Мънгър), аз и Аджит (б.р – Аджит Джейн – директор на презастрахователния бизнес на Berkshire) се окажем някога в потъваща лодка и можете да спасите само един от нас – плувайте към Аджит. Забавно, но като се има предвид важността на въпроса за акционерите, вероятно не много уместно.
2. Повече дискусии за новите инвестиции. Очевидно е, че той прави голям залог на Republic Management (б.р – базирана във Фийникс, Аризона компания за управление на отпадъци) Би било ценно да разберем причините и бъдещото направление на тази инвестиция. Вероятно той не иска да сигнализира на дребните риби за намеренията си, но все пак ще е интересно да видим вижданията му за тази индустрия. Последната индустрия по отношение на която той копира Бил Гейтс бяха железниците. Гейтс си купи акции на CNI и убеди Бъфет в предимствата на това да имаш железница (Бъфет призна, че му се е искало да е направил придобиване когато Гейтс му е споменал идеята за пръв път). Дали виждаме същото и по отношение на бизнеса с боклука? Гейтс притежава 57 милиона акции на Republic Services и малко акции в Waste Management. Бъфет обича големите ровове (б.р – препратка към схващането на Бъфет за добрия бизнес като „Голям ров с плуващи крокодили”), които силно регулирани бизнеси като този притежават. Дали ще видим същия подход от Бъфет към железниците. Той отбелязва: „обикновено не говорим за инвестиционните си идеи”, но това не означава, че не искам да знам повече.
3. Дискусия за петролната индустрия Отново, не е задължително да дава обяснения по някои въпроси на акционерите (докато за №1 смятам, че е), но той постоянно влиза и излиза от Exxon и ConocoPhillips и ще е интересно да разберем защо. Също така, би ми било интересно да чуя повече по отношение на здравната индустрия, където изглеждаше, че е готов да предприеме голям скок (Glaxo, Sanofi, Johnson&Johnson), но енергията му свърши с първите рейдове в тези води.
4. Той е голям акционер на Goldman Sachs. Инвестицията му там беше удивителна. Получи страхотна сделка по привилегированите акции (много по-добра от тази на правителството по същото време) и въпреки че първоначално инвестицията падаше опционният компонент в нея в момента е значително на печалба. Въпреки това, като акционер в Berkshire съм изключително нервен. Goldman в момента е под значително напрежение. Първо си мислех, че банката може да се справи с него, но сега не съм много сигурен. Между сделките „в задната стаичка” с AIG и медийния шум около ролята на Goldman в гръцкия дълг се опасявам, че напрежението над банката почва да става твърде голямо. Започва да ми прилича на оня шум, който в крайна сметка се оказа началото на края за Arthur Andersen. В крайна сметка, години по-късно се оказа, че са невинни, но това не им помогна и повечето им клиенти избягаха от тях. Не мисля, че Goldman са направили нещо лошо в тези ситуации, но се страхувам от шума около тях и тъй като това е значителна инвестиция за Berkshire ми се ще да знам мнението на Бъфет по въпроса.
5. Повече яснота относно индексните опции. Това са опции, които съдържат потенциален риск за милиарди, ако индексите паднат с определен процент. Всичко, което научаваме за цената на изпълнение е: През 2009 година ние се договорихме с определени партньори да коригираме 6 от договорите за пут опции базирани на индекси на фондовата борса. Промените намаляват свързаните с договорите дати на изтичане на срока (expiration) между 3,5 и 9,5 години и намалихме цената на изпълнение (strike price) с между 29 и 39%. Нямам никаква идея какво означава това и на какъв риск сме изложени в момента като акционери. Не разбирам и какво пречи на Бъфет да е малко по-ясен по въпроса.
6. Застраховките на общинските облигации. От харизването на Ambac и MBIA насам Berkshire Hathaway стъпва на пръсти в играта със застраховането на общински облигации. През 2009 те бяха втори, но далечно втори в бизнеса след Assured Guaranty. Като се вземат предвид всички нерви около евентуалния банкрут на Харисбърг, Пенсилвания и непрестанният медиен шум за неплатежоспособността на Калифорния и други щати ще е добре да чуем Бъфет по въпроса за този бизнес. Отново, разбирам ако не иска да привлича вниманието на конкуренцията към възможностите в този бизнес, но ми се ще да чуя какво, според него е нивото на риск в тази индустрия. Между другото, писмото му до акционерите бе напълно задоволително по отношение на нещата, които казва, но това е тема на други статии в последните дни.
