Какво ще се случи с цените на активите, когато лихвите бъдат вдигнати?

12 септември 2015 - 12:55 |   Прочетена (7466) |   Препоръчай (1) |   Коментари (0)

Какво ще се случи, когато лихвите в САЩ бъдат вдигнати? Файненшъл таймс се опитват да дадат отговор на влиянието на този ход на Фед върху пазарите на отделни активи, преди срещата на централната банка идната седмица, на която потенциално лихвите може да бъдат вдигнати за първи път от девет години.

Изданието уточнява, че този ход е слабо вероятен, като пазарът го оценява на 25%. Повишаването на лихвите в момента изглежда слабо вероятно, но не е напълно изключено.

Ето как това би повлияло на отделните пазари:

Първо, и най-отчетливо, повишението ще се отрази на пазарите на суровини и на валутния пазар. Повишение на лихвите, особено ако е началото на дългосрочен цикъл по повишаване на нивото им, директно ще усили долара, като по този начин ще отслаби цената на суровините, търгувани в долари.

Парите ще потекат обратно към САЩ. Доларът ще укрепне, а натискът към поевтиняване на петрола и индустриалните метали ще продължи.

Тъй като повишението на лихвите ще бъде разглеждано като дефлационен ход, то ще окаже натиск и над цената на златото.

В развиващите се пазари също има подготовка на няколко места за повишение на лихвите.

Ако това се случи, ще доведе до усилване на натиска над валутите от развиващите се пазари, който и сега е жесток. От последния кръг на кризата на развиващите се пазари насам са налице опити за понижаване на зависимостта от деноминиран в долари дълг, но във всяка от въпросните страни има изобилие от корпоративен дълг, деноминиран в долари.

Ефектът ще е по-диференциран отколкото при предишни кризи. Но страните с дефицити по текущата сметка, като Бразилия, определено ще усетят натиска.

При акциите в САЩ картината е доста по-сложна. Повишението на лихвите бе толкова дълго подготвяно, че инвеститорите трябва да са подготвени.

Исторически няма директна корелация между повишението на лихвите и спада при акциите.

Подобен ход дори може да бъде считан за окуражаващ, защото повишението на лихвата е своего рода декларация от Фед, че икономиката функционира добре.

Но растежът на печалбите спря тази година, акциите вече изживяха корекция, и повишението на лихвите не трябва да се приема по-гореспоменатия начин. Хората са нервни.

В крайна сметка реакцията на борсата ще зависи от това, което се случи на дълговите и кредитните пазари.

Тук ефектът е по-малко ясен. По-високите целeви лихви, зададени от Фед ще повишат доходностите по облигациите, което означава, че цените им ще се понижат.

Предвид вече ниските доходности, пропорционалният спад в цените на облигациите трябва да е точно толкова дълбок. Най-голямото пропадане ще е при книжата с дълъг матуритет.

Притеснителното е, че книжата с дълъг матуритет, които ще бъдат най-тежко засегнати традиционно се считат за най-слабо рискови, тъй като носят по-ниска опасност от фалит – като например висококачествения корпоративен дълг или общинските облигации.

Като цяло, рискът е по-висок, когато е неочакван. Хората, купували книжа, съзнавайки, че са високорискови, са по-склонни да се защитят от този риск, тези, които смятат, че са купували сигурни книжа – не.

Това допълнително може да усили риска от разразяването на пълномащабен финансов “инцидент”.

Налице са противостоящи си сили. Повишението на лихвите ще привлече капитали на считания за спасително убежище пазар на дълг, като това ще облекчи натиска над пазара на акции.

Но кредитният пазар е по-тромав от фондовата борса. Вместо да търгуват директно на борсата, тези, които купуват и продават облигации го правят през посредник, най-често банка.

От началото на кризата, обаче, банките намалиха драстично капитала, който позволяват на дилърите си да харчат за притежанието на облигации и кредитни инструменти.

До голяма степен това се наложи заради регулаторния натиск и означава, че има далеч по-малко пари за покупката на облигации.

В същото време, емитираните облигации нараснаха като количество в годините след кризата, като част от финансовия инженеринг, окуражен от ниските лихвени ранища. Компаниите емитираха дълг и го използваха за обратно изкупуване на акции.

Това повишава спектъра на многото нетърпеливи продавачи, които не могат да намерят купувач и наблюдаващи сриването на цените. Имаше “репетиции” за подобен сценарий, както през последните седмици, така и при флаш краша от миналия октомври.

Кредитните пазари са тези, които предизвикват финансовите кризи. Ако те “замръзнат”, фондовата борса потъва, както стана при кризата през 2008. Това е кошмарният сценарий, пред който пазарите са изправени и сега.

Въпросът е колко зле ще реагират кредитните пазари на повишение на лихвите. Отговорът ще разберем едва когато лихвите се повишат.

Именно затова мнозина на пазарите не искат да разбират този отговор и разчитат Фед също да не иска да разбира...

Остава ни да изчакаме още няколко дни и да видим как ще постъпи Фед. И тези от нас, които не са централни банкери вероятно ще са благодарни, че не ние ще вземем решението.

Етикети:

,

Реклама

Коментари »

 Вашият коментар
Автор:
Коментар:
Реклама
Намерете ни във Facebook »