Със сигурност стимулите на Федералния резерв подхранват мащабното рали на пазара, но вероятно имат и неволен ефект по прогонването на трафика от борсата, пише в свой анализ CNBC.
Един от отличителните белези за щатската борса за последните четири години бе липсата на обем, т.е на количество акции, които се търгуваха на борсите ежедневно.
Въпреки че индексите продължават неумолимия си дълъг и изнурителен път към върха, трейдърите, както и обикновените инвеститори от типа „мама и тате“, останаха настрани, което се вижда ясно от февруарските обороти, които са с 14% по-ниски спрямо миналата година и с 66% спрямо същия период на 2011.
Въпреки че някои анализатори винят за това геополитическите проблеми, патовата ситуация във Вашингтон и цялостното недоверие на пазара, истинската причина е доста по-проста.
Тя вероятно е, че политиката на Фед работи твърде добре, потушавайки пазарната волатилност до такава степен, че просто няма причина трейдърите да се притесняват за пазара.
„Има много стар лаф срез спекулантите: Когато няма какво да се прави, не прави нищо“, казва Никълас Колас, главен пазарен стратег на ConvergEx. "По-слабата волатилност означава, че има по-малко неща, които можеш да направиш“.
За да преценяват волатилността, повечето трейдъри се обръщат към CBOE Volatility Index, или VIX.
VIX често е описван от медиите като „индекса на страха“, въпреки че през 2013 това е като цяло индексът на апатията.
Въпреки че индексът отчете няколко рекордни дни на търговия тази година, той остава на нива, които изключват безпокойството за пазарните участници.
Ниската пазарна волатилност е сред водещите цели на програмата на Фед за покупка на облигации, известна като количествено облекчаване, която съвпадна с ръст от 130% на Standard & Poor's 500 и подтисна лихвите до отрицателни реални нива.
„Хората правят грешката да твърдят, че Федералния резерв кара акциите да поскъпват. Тя всъщност кара волатилността да падне. Тези две неща си корелират“.
„Проблемът със слабо волатилния пазар, обаче, е че прави търгуващите нещастни, а нещастните пазарни участници правят по-малко сделки“.
Ниската волатилност води до изчезване на понякога минималните флуктуации, които спекулантите използват за арбитражи, а тъй като арбитражът става по-труден, за тях няма стимул да търгуват.
Феноменът създава порочен кръг, който подтиска пазарните обеми и въпреки че цените се помпат, продавачите изчезват, а пазарът се доминира от купувачите.
Поглед над взаимните и над борсово търгуваните фондове ни показва интересна история за пазарното поведение във века на безкрайните стимули от Фед, с постоянното влизане на пари на пазара, но с по-малкото сделки.
Базираните върху акции взаимни фондове отчитат „изтичане на кръв“ от 153 милиарда долара през 2012. Те малко обърнаха тенденцията през 2013, като си връщат обратно 56 милиарда, число, което въпреки че е видима промяна, е еквивалент на изтичането на средствата само от ноември и декември миналата година, по данни на Investment Company Institute.
При борсово търгуваните фондове посоката е обратна, като те са поели над 300 милиарда долара през 2012, според xtf.com. Посоката на парите е важна, от гледна точка на това, че повечето пари на индивидуалните инвеститори отиват обикновено при взаимните фондове, които почти напълно контролират пенсионните 401(k) фондове.
Но дори при огромните притоци към борсово търгуваните фондове, или ETF, които се различават от взаимните от това, че се търгуват подобно на акции, обемите на търговия в оценваната на 1.46 трилиона долара индустрия са паднали само от началото на годината с 22.5%, въпреки нараставането на общите активи.
Липсата на активност е удряне на главата в стената за инвеститорите, но едва ли ще се промени, докато агресивното стимулиране на Фед държи волатилността ниска.
„Кой знае, може би имаме още няколко епизода от това рали. Може би оборотът не играе такава голяма роля“, казва Райън Детрик, старши технически анализатор на Schaeffer's Investment Research. "Гледаме как пазарът всеки ден достига нови върхове, а мама и тате още не влизат“.
