Интересът на инвеститорите към земеделието продължава да расте, а инвестиционните експерти очакват да удвоят активите под управление в идните пет години, показва проучване.
Но няколко фактора, сред които липсата на прозрачност в този все още зараждащ се клас актив, правят инвеститорите предпазливи.
„Това е един от основните проблеми“, казва Бил Киърнън, директор на анализаторите в селскостопанския отдел на консултантската фирма HighQuest Partners.
"Цялата идея за инвестирането в земеделието, като сектор...е наистина много нова и расте много бързо. Така че има много инвестиционни мениджъри, които стартират чисто нови фондове и още нямат история. Липсата на история и липсата на постижения в една индустрия прави инвеститорите нервни“
Но поне са любопитни. Поне 700 човека участваха на конференцията Global AgInvesting 2012 в Ню Йорк миналата седмица, близо три пъти повече в сравнение с преди три години. 33% от хората бяха инвеститори, 41% инвестиционни мениджъри, а останалите индустриални участници.
От присъствалите, фокусираните върху земеделието инвестиционни мениджъри, управляващи активи за 16,2 милиарда долара, коментират, че интересът е толкова голям, че очакват да добавят нови 17,3 милиарда към портфолиата си в идните три години.
Диверсифицираните портфолио мениджъри, управляващи портфолиа за 3,6 милиарда, очакват да добавят нови 3,4 милиарда.
Растениевъдството остава основната област на интерес, като царевицата, соята и други култури отчитат силен пазарен ръст, предвид търсенето на храна и гориво.
Инвеститорите оглеждат и инфраструктурни инвестиции, като силози и транспортни операции, личи от проучването.
Инвестиционните мениджъри сочат, че растящите цени на земята в САЩ правят все по-малко възможно да намерят качествена земя и добра възвръщаемост и голяма част от капиталовите притоци се движи към развиващите се страни.
Африка и Латинска Америка са регионите, които са обект на интерес заради потенциалната висока възвръщаемост, въпреки че нараства опозицията в Африка срещу чуждите инвестиции в земя.
Опонентите на „заграбването на земята“ в Африка протестираха пред сградата в Ню Йорк, където се провеждаше конференцията, а международна група от учени и представители на неправителствени организации показа база данни от която личи, че въпреки че напливът на глобални инвеститори към земеделска земя е паднал от пика си през 2009, той остава висок, а Африка е основна цел.
От 2000 година насам близо 5% от земеделската земя на Африка е била купена или наета от чужди инвеститори, показват данните.
Според критиците, това „удря“ малките местни фермери и често променя употребата на земята по начин който я прави екологично неустойчива.
Тези критики достигнаха до инвестиционната общност.
„Определено е притеснително“, казва Киърнън – „Влагането на пари в земеделска земя в САЩ не е проблем. Но на места като Африка, определено е“
Райони в Европа също са обект на интерес, включително райони в Украйна, където богатата земеделска земя привлича интереса на щатски и други инвеститори.
Частната инвестиционна група SigmaBleyzer, чрез земеделското си подразделение, е инвестирала от 2010 насам в 730 000 декара и иска да гледа пшеница и пет други култури в Украйна. Групата търси още земя, казва Джон Шморхун, президент на земеделското дружство на компанията - Harmelia Ltd.
„Нивото на конкуренцията със сигурност нарасна“, казва Шморхун, който пътува от Киев до Ню Йорк, за конференцията.
Много инвеститори казват, че липсата на прозрачност в цените и историческото представяне на земеделската земя е фактор, който ограничава инвестициите, както и липсата на професионални земеделски мениджъри, които да контролират купената земя.
Чарли МакНери, изпълнителен директор и управителен партньор в International Farming Corporation, инвестиционна група, казва, че пазарът се нуждае поне от стандартизирани оценители и оценки, за да се облекчи потокът на средствата към сектора.
Хосе Миная, управителен директор на TIAA-CREF, казва, че предвид растящото глобално търсене на храни и горива, секторът се нуждае от повече капитали.
„Хората трябва да ядат“, казва Миная.
