Ако сте решили да стартирате производство на малини и първата ви реколта ще е през 2012 – значи сте си направили лошо сметката, смятат експерти. Рекордната реколта в най-големия износител на Балканите и в света и намаляващото потребление в условията на дълбока криза на основия експортен пазар – ЕС ще влияят негативно върху цените на малините и през 2012, а глътка въздух може да се очаква едва през 2013 или 2014, коментира експерт пред Spekulanti.com.
Изкупните цени у нас се влияят до голяма степен от западната ни съседка, която е втора след Русия по производство в света и водещ световен износител на червените плодчета.
Според предварителни изчисления тазгодишната реколта на Сърбия е в размер от 85 хиляди тона. Това е рекорд за западната ни съседка и се дължи на сравнително благоприятните метеорологични условия и на огромния размер на допълнителните площи, които бяха засадени след силната 2010.
„Заедно с излишъка от реколта 2010 сръбските износители имат на склад вероятно около 100 хиляди тона“ – коментира пред Spekulanti.com директорът Маркетинг и продажби на старозагорската „Агрофрукт“ Калина Петкова.
През 2010 изкупните цени в Сърбия достигнаха 1,5 евро на килограм и това накара много дребни и средни по размер стопанства в основния производствен район на страната – Арилье (величан като „световната столица на малините“) да увеличат площите, в някои случаи с до 30%.
Това доведе до хиперпродукция и до логичното последствие – ниска изкупна цена. Тази кампания започна със средни цени от порядъка на 80 евро цента, при очаквания на производителите за поне 1,2 евро/кг. На няколко пъти имаше протести на производителите срещу ниските изкупни цени от страна на Съюза на собствениците на хладилни съоръжения, като дори се стигна до сблъсъци на производителите с полицията.
В крайна сметка, средните цени при които мина изкупуването по време на кампанията бяха 60 динара (60 евро цента) за Второ качество Виламет, 80 цента за Първо качество Виламет и 95 цента за Мийкер. Както е видно Мийкер е най-качественият сорт, но насажденията от него са сравнително малки. 90-95% от насажденията в западната ни съседка са Виламет.
След всички сблъсъци и взаимни обвинения държавата, която и без това подпомага това производство, чийто дял в доходите на сръбското селско стопанство е близо 50%, отново дойде на помощ. Министърът на земеделието Душан Петрович заяви в края на ноември, че държавата ще даде възможност на собствениците на хладилни съоръжения да получат кредитиране при облекчени условия от Държавния фонд за развитие и ще отпусне субсидии за транспортиране, като по този начин позволи на износителите да повишат изкупната цена до 1 евро на килограм.
Този опит да се запази и вълкът сит и агнето цяло, обаче, е доста анти-пазарен, тъй като до голяма степен износителите бяха прави в твърденията си, че в условията на криза потреблението е паднало, а запасите от реколта 2010 в хладилните им съоръжения са „тежали“ върху цената.
Запасите сега ще са още по-големи, заради рекордната реколта, а предвид тенденцията на задълбочаването на кризата в еврозоната и намаляването на потреблението – не се вижда фактор на подкрепа на цените през 2012.
Евентуално запазване на тенденцията за спад в цените през 2012 ще обезкуражи производителите в Сърбия да увеличат площите и това би създало подкрепа за цените едва от 2013.
„Допълнителен натиск ще оказва и продукцията от друг голям европейски производител – Полша, която създаде голям брой насаждения в последните години, както и очакванията за добра реколта от Чили, чийто плодове влияят върху европейския пазар по време на зимния сезон за северното полукълбо“ – коментира Петкова.
