Ще успе ли Мариус Клоперс да намери „диамантите“?
Статия на Sunday Telegraph
За Мариус Клоперс може и да е флуи – термин с който определяте нещо като лоша шега в Южна Африка, когато сте раздразнен. Босът на BHP Billiton има причини да се смее – най-голямата ресурсна компания в света е на път да обяви рекордни резултати и голям ръст в дивидента, което ще доведе до ръст в цената на акциите й – които и така са на исторически връх. Защо не е за радост, особено ако сте акционер, тогава?
Вместо да се радва Клоперс, южноафриканецът със сериозен характер, е под натиск от инвеститорите, някои от които обещават истински бунт, ако посланието му по време на обявяването на резултатите в сряда не е по вкуса им. Според някои – дори и позицията на Клоперс не е сигурна.
Според един анализатор: „Това е една от най-странните ситуации в които компания може да се окаже: но BHP не трябва да подценяват ситуацията. Акционерите са излезли на пътеката на войната“
Причината за напрежението е кешът – въпреки че за първи път от много години проблемът е, че е твърде много, а не че е твърде малко
BHP, заедно с целия ресурсен сектор, се радва на най-големия бум при ресурсите в историята и резултатът е планина от кеш.
Миналия четвъртък, Rio Tinto, англо-австралийският конкурент на BHP обяви печалба от 14 милиарда долара за 2010. Парите текат от операциите на Rio със скорост от 64 милиона долара на ден. Това значи по милион на всеки 23 минути. Дългът се изпари – от 18,9 милиарда долара, до 4,3 милиарда долара за година, а компанията можа и да се ангажира с 5 милиарда долара под формата на обратно изкупуване на акции.
Миналия вторник Xstrata отчете печалба преди данъци от 6,61 милиарда долара, при 1,53 милиарда долара през 2009. Компанията обяви и че нетният й паричен поток от оперативна дейност се е удвоил до 8,2 милиарда долара.
Но през тази седмица Сити-то очаква голямата новина. ВНР, която разчита на печалби от най-диверсифицирана група от минерали, се очаква да „издуха“ конкурентите. А вероятно и да оповести най-голямата печалба в британската корпоративна история – в границите на 30 милиарда долара, когато обяви резултатите за финансовата година през юни.
Златната, или по-скоро кешовата мина е добре дошла за всички. Проблемът е – как да бъде изхарчена. Единият начин, разбира се, е мегасделка. При растежа на световното население, плюс бурната урбанизация на развиващите се страни – търсенето на ресурси изглежда незадоволимо.
Разграбването на земя за природни ресурси и досега бе неудържимо. Но някои вярват, че ще досега сцената само се е подготвяла. Тези перспективи, съчетани с толкова пари на разположение, правят мощна комбинация за босовете на ресурсните компании. И акционерите го знаят.
Един от водещите институционални инвеститори в ВНР коментира: „Да имаш толкова кеш е опасно. Ние знаем, от горчив опит, а има и доста проучвания по въпроса, че компаниите, които се опитват да вложат кешовите си излишъци, често правят сериозни грешки“
„В ресурсен бум сме – може да купувате много неща и стойността им да нараства, но това не е еквивалент на това да градите конкурентно предимство в дългосрочен план“
Акционерът добавя: „Не трябва да забравяте, че само преди няколко години много от минните компании бяха на ръба на банкрута. Може да се окажат там само за примигване време. Има опасения, че ВНР може да похарчи парите си за нещо погрешно – като голяма сделка, например“
Друг инвеститор коментира: „Дадохме да се разбере, че искаме кешът да се върне към акционерите. Клоперс определено не споделя това виждане, но ние смятаме, че ще дойде на този акъл“
През уикенда ВНР увериха, че няма разделение между мениджмънта и акционерите и че директорите са напълно ангажирани към това как да създадат повече стойност за акционерите си.
Но какво означава това по отношение на стратегията? Дали този кеш представлява еднократна възможност за придобивания? Или не? Решението е в ръцете на Клоперс.
Подобно на ред други мениджъри в Сити-то, Клоперс не е голям любител на харченето. Преди четири години той коментира в интервю, че най-скъпото нещо, което притежава е 4-годишен Нисан, а не яхти или джетове. Роденият в Кейптаун, но сега базиран в Мелбърн, Австралия Клоперс предпочита да прекарва свободното си време със семейството си. Той е женен за приятелката си от детството Карин, двамата имат две деца, плюс осиновено чернокожо южноафриканско момиче.
В бизнеса, обаче, той има репутацията на един от най-агресивните, гладни за сделки директори.
Той се присъединява към ВНР на 30-годишна възраст през 1993. Привлича вниманието като един от топ-мениджърите, които организират мегасливането с Billiton през 2001.
Четири години по-късно, дългогодишният бос на компанията, Чип Гудиър, избира Клоперс за бос на Western Mining Corporation, компания която е обект на апетити от Xstrata и нейния нов бос Мик „Миньора“ Дейвис.
Клоперс е избран за изпълнителен директор на BHP Billiton през октомври 2007 година. По-малко от месец по-късно той отправя оферта за придобиване на Rio Tinto за 150 милиарда долара. Общият бизнес на двете компании би създал минен мастодонт и компания с пазарна капитализация по-голяма от Microsoft. Сделката впоследствие пропадна, до голяма степен заради настъпването на финансовата криза.
ВНР вече разплати планини от дългове, но Клоперс не е свалял поглед от потенциални сделки. Миналата година той се опита да влезе директно в леговището на канадския звяр, като отправи враждебна оферта от 39 милиарда долара за PotashCorp of Saskatchewan. Сделката пропадна, след като регулаторите поставиха редица непреодолими препятствия.
Според един анализатор: „При подобна история зад гърба му, разбирате защо инвеститорите са нервни. Често изглежда така, сякаш тези босове имат по-голямо его, даже от мините им. Амбицията им е огромна“
BHP настояват, че този имидж е погрешен и че използват кеша си не само да са агресивни в придобиванията, но и да инвестират и да връщат пари към акционерите си. Според компанията, от 2001 година насам, тя е повишавала капиталовите си разходи с по 18% годишно, докато е увеличила дивидентите в кеш с по 25%.
