Бум в продажбите на „1984“ на Amazon

А дали е случаен възходът на точно тия социални мрежи, които позволяват генериране на информация на макс за всички? И дали сред първоначалните инвеститори не е точно Биг Брадър? Много добри технологични иновации имаше в последните 2-3 десетилетия, но просперират точно "социалните мрежи", които по съвпадение са в огромна услуга на Биг Брадъра

Историята е показала, че в развитието си човечеството е преминавало от една форма на зависимост в друга, като се менят само наименованията и някои детайли, но не и принципа на действие на тази форма. В античността, в гръцките полиси и особено в древен Рим институтът на „робството” е основна политико–икономическа форма на принуда на една част от човечеството да създава материални и др. блага в полза на друга по-малка част от същото това човечество. Съгласно римското право „Робите са говорещ предмет”. Щом са предмет, тогава не са хора, а някакви същества без политически, икономически и всякакви права. Същества които са длъжни безусловно да изпълняват и се подчиняват на господаря, а той може да прави с тях каквото си пожелае. За свобода въобще не може да се говори. И всичко това в името на натрупването на материални блага, власт и политическа сила. В повечето случаи хората превърнати в роби са следствие на военни завоевания /пленници/ и по-рядко на икономическо разорение. Като естествената реакция срещу този икономически и морален произвол идват робските въстания. Едно от най – големите е предвождано от тракиеца Спартак, превърнал се в емблема на свободата за всички подтиснати. Алтернатива на тази жестока форма в древността е моделът на демократични отношения в Древна България и Тракия, които са изградени на плоскостта на едно относително равноправие, свобода и зачитане интересите на всички, като с повече права и то само по определини въпроси се ползват владетелите и една малка група около тях /българските канове и боили и тракийските царе и аристократи/.
В Средновековието господстваща форма на зависимост включително и по нашите земи е феодализма. Друга форма на зависимост и трансформация на материалните блага. Те са съсредоточени в ръцете на една по– малка част от човечеството– феодали, която чрез военна и икономическа сила принуждава друга по–голяма негова част- крепостни селяни, да работи за нея, като и дава една малка част от материалните блага. Феодалът е господарят на едно затворено натурално стопанство в рамките на което работят икономически подчинените му крепостни селяни, които обработват земята му и са длъжни да му дават не малка част от произведеното от тях. Без негово разрешение те не могат да напускат свободно имението му. Забранени са бракове между е крепостници и аристократи. Феодалът може да съди и да наказва онзи крепостник, който се е провинил т.е. иззема част от функциите на държавата. Като логична реакция срещу това подтисничество идват бунтовете и антифеодалните въстания. Някои от предводителите на тези въстания макар и за кратко успяват да станат дори царе– напр. Ивайло в Късносредновековна България. Може би като форма на някаква алтернатива на подобни обществени отношения е статута на т.нар. свободни селяни и/или села, които са подчинени единствено на монарха. Като крупен феодал се очертава и църквата, която през този исторически период добива не само голяма икономическа, но и политическа власт. Великите географски открития дават нов тласък в развитието на икономическите отношения, но в завоюваните от Испания и Англия „нови земи” спрямо местното население освен геноцид се прилагат добре позната ни форма на „робство”, а на робските тържища в Европа всеки аристократ или по богат търговец може да си купи „качествена човешка стока” от плът и кръв на добра цена. Това продължава дори и в т.нар. нови времена.
След промените в Холандия, Англия и особено след Френската буржоазна революция от 1789 г. настъпва нова ера на обществени отношения, които господстват и сега т.нар. капитализъм. Той търпи различни форми на развитие, докато добие сегашния си вид, но най- същественото е че всеки е свободен сам да се разпорежда със съдбата си в зависимост от материалното си положение и интелект, а търсенето, предлагането и конкуренция определят цената на стоката и труда. Отново може да се констатира, че капиталите са притежание на по- малък кръг от хора, но другите пък имат възможност, доколкото икономическите условия в една държава позволяват това, да правят бизнес или продават труда си на цена която ги удовлетворява, свободно да се придвижват и избират най – доброто за себе си. В определен исторически период 1944 – 1989 г. в страните от Източна Европа, а в Русия от 1917 г., бе наложен „социализма”, като форма на обществено устройство при която бе ликвидирана частната собственост и превърната в държавна, а политическите права бяха сведени до формално им съществуване. Всички хора зависеха от волята на държавата и комунистическата партия и им се подчиняваха. За свобода на словото, печата, сдружаването и т.н. въобще не можеше и да се говори, а онези които се съпротивляваха излежаваха дълги присъди в лагери и затвори.
Днес, може да се говори и протестира свободно, но като че ли правната система на представителната демокрация прави така, че почти нищо от това което ти се иска да не стане или ако се случи, то да е опорочено в по– голямата си част. Явно условията за следващата обществена промяна назряват, а да ли глобализацията ще се окаже поредната форма на зависимост от планетарен тип бъдещето ще покаже…

Следователно формите на една или друга зависимост се сменят, но ако искаме да се развиваме като свободни личности, трябва да се отърсим от натрупаните през годините предразсъдъци, клишета, модели и да разберем че не може да живеем само от хляба и за хляба. Трябва да търсим начин не само за икономическо, но и за интелектуално развитие, защото това ще ни направи грамотни и по–малко икономически и политически манипулируеми. Само знаещият човек е свободен човек. Дори сега във века на информацията и информационните технологии се наблюдават някои реминисценции от миналото. Напр. в Кодекса на труда /КТ/ съществува раздел Дисциплинарна отговорност, съгласно който „работодателят” наказва като същински феодал „работника” за някое неизпълнение на трудовите задължения. А нима не е възможно вместо това да му плати по – малко съобразно частта на неизпълнението. Вярно е че работника може да обжалва този акт на работодателя пред съда, но какъв е смисъла за всяко нещо да се ходи на съд. Друг пример от КТ: за да може работника да се възползва от правото си на платен годишен отпуск трябва да го „съгласува” с работодателя и ако работодателя не се съгласи това право не може да се осъществи. Следователно българския работник в ХХІ в., трябва като същински „крепостен селянин” да се надява на добрата воля на „негово величество” работодателя, за да може да си отдъхне законно. Вярно е че в КТ има и разпоредба, която гласи че ако работодателя откаже да разреши ползването на отпуск, работника сам може да излезе в отпуск като го уведоми 2 седмици предварително, но това е при определени хипотези, а как на практика ще докаже че работодателя е отказал да му разреши е друг проблем. Не е ли по-лесно и по-справедливо работника сам да излезе в отпуск без ничие разрешение, но при условие, че предупреди работодателя си една седмица предварително за времето на ползването на отпуска си, за да може работодателя да му намери заместник и т.н.
Наблюдава се още една тенденция, която може да се окачестви съвсем условно, като „новото робство”. Това са банковите ипотечни кредити. Четейки нотариалните актове, формално – юридически лицата са собственици на имотите упоменати в тях, но на практика с вписването на ипотеките банката става своеобразен съсобственик. Нещо повече, при неплащане на две или повече вноски банката има право да изнесе съответния имот на публична продан. Следователно собственикът не е свободен да се разпорежда с имуществото си. При положение, че лицето е зависимо изцяло от заплатата си и няма други доходи или е заложило всичко на една карта, какво му остава, освен да си трае, да е послушен и да не си търси правата, иначе може да си загуби работата, а после и имота.
Хората следва да се замислят над всичко това и да се опитат да намерят вярното решение по пътя към изграждането им като свободни личности. Всеки сам прави своя избор, но ако е достатъчно интелигентен и житейски подготвен за определен ход. Във века на информационните технологии единствено знанията, може да ни направят истински свободни и ще ни позволяват да се борим интелигентно, цивилизовано и ефективно за свободата. Някои опитват със силата на терора, но от това голяма полза няма, тъй като насилието само по себе си ограничава свободата и отвращава хората.
Все повече хора разбират, че ако уважаваме себе си и имаме собствено мнение и го отстояваме и не се примиряваме с несправедливостите спрямо нас и другите, ако се борим за правата си и за правата и свободата на другите без да чакаме материални облаги или дори благодарност за това. Ако сме съпричастни към една кауза и подкрепяме онзи който се бори да я осъществи по възможно най – добрия начин, а не му завиждаме и не се стараем да му попречим или да се отнесем с апатия към случващото се, може би сме готови да се наречем свободни личности. Личности които не само обичат свободата, но и се борят чрез знания умения и интелект, тя да бъде опазена и да е достояние и за другите хора.