Министрите на финансите от еврозоната подкрепиха спасителния план от 10 милиарда евро за Кипър днес, а Европейската комисия заяви, че ще се опита да помогне за растежа на икономиката на острова отново, като бъдат използвани по-добре структурните фондове на ЕС.
Подкрепата от финансовите министри разчиства пътя към това да бъде търсено одобрението от някои от парламентите на държави от еврозоната, включително германския и финландския, за 3-годишната спасителна програма, така че споразумението за заема с Никозия да бъде подписано на 24 април.
Първият транш по заема, 9 милиарда от който е от Еврозоната, а 1 милиард от МВФ, ще дойде в Никозия в средата на май.
„Еврогрупата счита, че необходимите елементи са вече налице, да се стартират нужните национални процедури, изисквани за официално одобрение на помощта от Европейския механизъм за стабилност, за сумата от 10 милиарда евро, към която принос ще има и МВФ“, се посочва в изявлението на министрите.
За да покрие нуждите от финансиране през трите години, самият Кипър ще трябва да намери 13 милиарда евро, огромната част от които средства ще дойдат от затварянето на втората по големина банка на страната, Laiki bank и от преструктурирането на Bank of Cyprus.
Количеството, с което Кипър ще трябва да участва в спасителната програма преди месец се оценяваше на 7 милиарда евро, но двете суми не трябва да се сравняват директно, коментира по време на пресконференция Оли Рен, комисарят по икономическите и монетарните въпроси.
„Хората сравняват ябълки с круши и се оказват с портокали“, заяви язвително Рен.
„Ако погледнете към тези две цифри, от 17 милиарда...и 23-те милиарда за финансиране на програмата те не са директно сравними...защото конструкциите на първия и на втория пакет са различни“.
„17-те милиарда евро са нетни нужди за финансиране, докато голямата сума – 23-те милиарда...е брутната концепция на финансирането“ – коментира той. По-голямото число включва допълнителни буфери, които да предвидят по-слабо фискално развитие и допълнителни разходи, свързани с банките, уточни той.
Кипър ще вдигне също и данъците, ще намали разходите и ще предприеме структурни реформи, за да подобри публичните си финанси и за да успее да разплати дълговете си, които ще паднат до 2020 до 104% от БВП, при пиковата стойност от 126% от БВП през 2015.
„Еврогрупата е уверена, че решителни действия, съобразени с мерките на реформи, подчертани в меморандума за разбирателство, ще позволят на Кипър да се върне към стабилен път, базиран на здрави публични финанси, балансиран ръст и финансова стабилност“, се посочва в изявлението.
Международните кредитори, обаче, прогнозират, че кипърската икономика ще се свие с почти 9% тази година и близо 4% догодина, преди да се върне към слаб растеж през 2015 и 2016.




