„Англичаните“, пише френският вестник Либерасион тази седмица – „ни смятаха за луди паписти, със силен дъх на чесън“. Това, продължава изданието, бе преди Брадли Уигинс да преоткрие за сънародниците си магията на Тур дьо Франс.
В замяна те (англичаните) ни учат как се въртят педалите, отбелязва Либерасион.
Представянето на Уигинс, който в последната седмица носеше легендарната жълта фланелка на Тур-а, най-голямото състезание в света на колоезденето и може би най-тежкото спортно състезание, определено доведе до промяна в отношението на французите.
Нито един французин не е печелил състезанието откакто легендарният Бернар Ино взе последната си победа през 1985, така че перспективата за чуждестранен победител не е нещо ново. Но доминацията в досегашните 3497 километра, в три седмици, на безгрижния Уигинс и водения от него отбор на Скай, провокира откровено противоречиви реакции.
Походът на британците бе допълнително подчертан вчера, когато Дейвид Милар от Garmin спечели етапа, добавяйки към трите победи на Скай – и резултатът е вече 4-3 за британците, в етапните победи срещу французите.
Проблемът не е в това, че колоездачи от коварния Албион могат да триумфират на Шанз Елизе на 22 юли и да спечелят тур-а за първи път. Френската реакция към „Уиго“ бе доста топла, въпреки че той не се вписва в традиционната френска матрица.
Оприличаването на Уигинс на „полковник от британската армия в Индия“, както го прави спортния ежедневник Л`Екип, или обявяването му за „Милорд Уигинс“, както прави Либерасион, не отговаря много на характера на длъгнестия 32-годишен състезател, израснал в Лондон, чиято склонност за изпускане на традиционните англо-саксонски ругатни беляза медийните му изяви тази седмица.
Но Уигинс, който е живял в Белгия, говори добър френски и бе похвален за това, че появявайки се усмихнат по френската телевизия, след убийствената си победа в индивидуалното бягане по часовник, заяви “J’adore ce sport.”
Уморяващите краката планински изкачвания и пръскащите дробовете спринтове, бледнеят пред истинската стойност на представянето на Уигинс и съотборниците му от Скай. Те са толкова доминантни, че неизбежното съмнение за допинга, прокобата на Тур-а и професионалното колоездене, се прокраднаха в изказванията на многократен олимпийски златен медалист, в страницата му в Twitter, както и в медиите, като цяло.
От последните осем човека, печелили тура, петима дадоха положителна допинг проба или си признаха за допинг, включително Алберто Контадор, който спечели през 2007 и 2010. В момента в който тазгодишният тур започваше пък, щатската антидопингова агенция обвини Ланс Арстронг, че е използвал допинг, за да спечели седемте си победи в обиколката, обвинение, което той категорично отрича.
Така че дебатите около Уигинс и Скай са неизбежни, а някои френски коментатори иронично ги наричат Скай Постал, референция към тима на Армстронг, който газеше всичко в своето време.
Антоан Вайер, бивш треньор на отбор в тура и експерт по колоездене, пише в Льо Монд, че Уигинс и Кристъфър Фруум, съотборникът му, който е втори в генералното класиране, на моменти по време на състезанието са отчитали произведена енергия от 450 вата което той описва като „праг на допинга“.
Той сочи, че доста други в състезанието имат подобни показатели и че като цяло овалната плоча на Скай подобрява представянето най-много с 20-30 вата. Статията на френския вестник коментира настроението, което се е създало около представянето на Уигинс.
Самият той, обаче, яростно защитава невинността си.
„Честно, те са ш*бани чи**джии“, експлоадира Уигинс запитан за мненията на критиците му, за потрес на разбиращите английски и за преводачите в пресцентъра.
Запитан нанаво на следващия ден, той заяви: „Тестват ме от Международния колоездачен съюз бог знае колко пъти на година, бог знае колко пъти в това състезание и в Дофине. Какво повече мога да направя?“
С наближаването на Париж, вниманието на френските медии, обаче, бе привлечено от друг въпрос, който също започва да е дискомфортен за Уигинс: Фактът, че Фруум трябваше да бъде спиран от тим мениджъра си, да не се откъсва пред Уигинс в планинския етап в Алпите в четвъртък, когато потенциално можеше дори да застраши maillot jaune (жълтата фланелка) на лидера си.
Дори Фруум да бие Уигинс, би било отново британска победа, въпреки че тя няма да е така пикантна дори за домакините – френските коментатори на няколко пъти описваха Фрум, роден и израснал в Африка, като „белия кениец“.
