Вестник „Труд“: Депутатите ни губят по 240 лева на месец
Депутатите ни губят по 240 лева на месец, или по 8 лева всеки ден! Това показват данните на Националния статистически институт (НСИ) за средните работни заплати в страната, обявени днес. Парите на народните представители се определят от средното възнаграждение в бюджетната сфера в края на всяко тримесечие. Според статистиката за декември м. г. то е достигнало 812 лева. Основната заплата на депутатите се равнява на три средни, т. е. те трябва да получават по 2436 лв. на месец. Но техните заплати ще останат колкото и в момента - 2196 лв. Причината е, че порадикризата преди време максималният доход на редовия народен представител бе закотвен на 2196 лева и не може да мърда нагоре. В тези пари не влизат допълнителните бонуси за участие в комисии, трудов стаж и т. н. Увеличение на заплатите няма да получат също президентът, премиерът и министрите. Всеки от 240-те депутати ще загуби по 240 лева месечно заради ограниченията върху размера на заплатите им, които влязоха в сила през март м.г. Тогава максималното депутатско възнаграждение бе закотвено на 2196 лева - три заплати в обществения сектор за декември 2009 година. Националният статистически институт (НСИ) обяви нови рекордно високи доходи за чиновниците на държавна заплата. С коледните бонуси средното възнаграждение в бюджетната сфера през декември м.г. е достигнало 812 лева. Ако депутатските заплати не бяха замразени, те трябваше да станат 2436 лева на месец още от януари. Покрай приетия таван за възнаграждението на народните представители страдат и другите държавни ръководители, чиито заплати са вързани за парламентарните. Президентът Георги Първанов получава две депутатски заплати. Месечният му доход ще остане 4392 лева. Така държавния глава реално ще губи по 480 лева на месец заради приетия лимит върху възнагражденията във властта. От въведеното ограничение страдат също парламентарната шефка Цецка Цачева и министър-председателят Бойко Борисов. Те ще продължат да получават по 3403 лева на месец - или 155% от парите на редовия дeпутат. Според старата схема за определяне на заплатите Цачева и Борисов би трябвало да получаватот този януари по 3775,80 лева основно възнаграждение, което е с 372,80 лева повече от въведения праг за длъжностите им. Заместниците на парламентарната шефка, които вземат по 145% от депутатската заплата, ще продължат да се разписват върху фишове за 3184,20 лева. Заплатите на министрите също са обвързани с депутатското възнаграждение. И техните пари остават без промяна - 2964,60 лева или 135% от парите на народен представител.Вестник Капитал: БДЖ – Умирай трудно 7
При правенето на прогнози често се стъпва на миналото. Проблемът е, че този подход понякога води до грешки. Ето и един прост пример. И не, няма да ви говорим за черния лебед на Талеб, а за нещо много по-близко и струващо много повече пари. Държавата пак се готви да налее милиони в Българските държавни железници. И то само защото е правила така и преди. Преди дни правителството прие предложение БДЖ да получи помощ от 140 млн. лв. Проектозаконът, който трябва да бъде одобрен и от парламента, стана възможен, след като през декември 2010 г. Европейската комисия одобри искането на българските власти за държавна помощ за дружеството в размер до 248.6 млн. лв. Кредитът ще бъде предоставен от Българската банка за развитие, като държавното дружество трябва да го върне 6 месеца след получаването на първия транш. Лихвата по него ще е 5.15%, както предвижда разрешението на Еврокомисията. Средствата ще отидат основно за изплащане на задължения към кредитори, като евентуално могат да останат средства и за задълженията към доставчици, обясниха от БДЖ. Държавната инжекция трябва да закърпи финансовото положение в компанията до лятото. Тогава се очаква дружеството да получи държавно гарантиран заем от Световната банка в размер до 460 млн. лв. Проблемът е, че това е филм, който сме гледали много пъти. В миналото железницата е получавала сериозни финансови инжекции за ремонтирането на стари вагони например. Сега обаче целта е друга. И погасяването на стари задължения не означава нови влакове. Пътниците по никакъв начин няма да усетят парите от Световната банка. Но като цяло, ако се съди по финансовия колапс, в който компанията се намира към момента, наливането на средства в държавния мастодонт без реформа не е добра стратегия. Дори всички задължения в размер на стотици милиони да бъдат погасени безвъзмездно от държавата, след няколко години БДЖ отново ще остане на загуба. Филмът "Заем" - повторението Историята на БДЖ изобилства от заеми. Сагата започва още през далечната 1995 г. когато Световната банка и Европейската банка за възстановяване и развитие отпускат общо 131.5 млн. долара и 54.4 млн. евро на БДЖ и Национална компания "Железопътна инфраструктура" (двете компании още са едно цяло). От тях около една трета са за БДЖ, като предназначението на заема е да се инвестира основно в жп линии. През 2002 г. следва кредит от Булбанк за 5 млн. лв. През 2004 г. настъпва времето на първия облигационен кредит на компанията в размер на 59 млн. евро. Следващата 2005 г. може да бъде наречена годината на заемите. Немската KFW Bankengruppe дава своя принос с 280 млн. евро. Няколко месеца по-късно в списъка на кредиторите се нарежда и EUROFIMA 1 с 19.5 млн. евро. Към октомври миналата година дългосрочните задължения на компанията вече са 432.2 млн. лв. В края на 2007 г. компанията получава и втория си облигационен заем от Насърчителна банка (сегашната банка за развитие) в размер на 120 млн. евро. Основната част от средствата отиват не за нещо друго, а за преструктуриране на част от старите задължения към Националната електрическа компания (около 67 млн. лв.) и към националната компания "Железопътна инфраструктура"¬ (около 90 млн. лв.). Лихвата по ценните книжа пък варира между 5 и 6%, което е сравнимо с условията от Световната банка сега - тоест новият заем няма да доведе и до съществено спестяване от текущи плащания по дълга. Резултатът, видим от показателите за задлъжнялост на компанията, е следният: съотношението между дълг и собствен капитал към 2009 г. е 49%. "Всички тези заеми е трябвало да бъдат капиталови разходи на държавата", коментира Владимир Владимиров, председател на управителния съвет на БДЖ. "Повечето от средствата са отишли в пътнически вагони, като всички са знаели, че тези пари няма как да бъдат върнати", продължава още той. Влакът - трезор Проблемът всъщност е в това, че БДЖ тегли кредити, без да може да обслужва задълженията си. Вместо това се разчита те да бъдат изплатени с пари от държавния бюджет. Идеята е заемът от Световната банка този път да не се изплаща от БДЖ. Това ще стане с помощта на държавата, която "ще увеличи капитала на дружеството с до 500 млн. лв.", обясни Владимиров. Дали тази манипулация е възможна, трябва да реши Европейската комисия, като в момента България очаква отговора на Брюксел. Ако се върнем на историческите аналогии, това също няма да е първият път, в който държавата увеличава капитала на дружеството, разказва Георги Минчев, бивш председател на транспортната комисия в парламента. През 2002 г. при разделянето на БДЖ на превозвач и на компания, управляваща релсите, държавата опрощава на БДЖ задълженията, или около близо 140 млн. лв. в ДДС. "Това стана като при промяната на Закона за жп транспорта в преходните и заключителни разпоредби се записа увеличаване на капитала на компанията първо с 127.9 млн. лв., а впоследствие в края на годината дадоха на БДЖ още 10 млн. лв.", обясни Минчев. Опрощаването на голямата сума явно не е било от голяма полза на компанията. След като толкова време помощите отвън явно са безполезни, може би единственият вариант е компанията да започне да си помага сама. А освен задълженията към финансовите институции в отчета на БДЖ за деветмесечието на миналата година се вижда и нещо друго. Натрупаните загуби през годините - 212.7 млн. лв. Което ясно показва откъде трябва да се почне.24 часа: В Унгария издирват рефера на Естония – България
Унгарският футболен съюз издирва рефера от мача Естония - България. Оказа се, че това е Колош Ленгел, който има права за трета дивизия и просто няма как да се появи на международна контрола. Предварително бе обявено, че Кристиан Шелмеши ще ръководи срещата. И той обаче не е в ранглистата на ФИФА. “Не знаем какво е правил той в Анталия. В момента нямаме никаква връзка с него”, коментираха от унгарската федерация за “24 часа”. Единствено нашият мач е свирен от рефер менте. Контролата Латвия - Боливия е била ръководена от чеха Павел Бима, който е в ранглистата на ФИФА. Там имаше три дузпи, като една беше пребита. Вчера от БФС изпратиха обяснение до УЕФА и ФИФА, в което излагат цялата история около подписването на договора с естонците за контролата. Всичко е било в ръцете на тайландската агенция Footy Media и руския лицензиран агент Вячеслав Проценко. В писмото се споменава, че ако трябва, ще бъдат изпратени абсолютно всички подробности около контролата с четирите дузпи. В договора пише, че реферът се урежда от организаторите. От БФС са категорични, че не е имало предложение да играем на турнира в Кипър и Украйна е заела нашето място. Най-близо сме били до мач с Камерун, а африканците ритаха срещу Македония в Скопие. Със сигурност ще има сериозно разследване на мача на националите. Според запознати може да има и провокация от страна на Естония за битката по време на конгреса на УЕФА за място в изпълкома на централата. Един от кандидатите е Борислав Михайлов. Вероятно е шефът на естонците да играе за някой друг от кандидатите. “Категорично нищо не знаехме за съдията. Описали сме всичко”, обясниха от БФС. В момента с разследването са заети един куп национални федерации. И латвийците търсят сведения за мача си от България. Нито един европейски букмейкър не е пуснал залог за колко дузпи ще има в мача. Такъв обаче със сигурност е имало в Азия. Тайланд е едно от местата, където черното тото е най-разпространено в света. “Локо” (Сф) пък спаси компютър и диск със запис на двубоя, който бе забравен в Анталия. Той бе пратен обратно по Дарко Савич, който се прибра в София за прегледи, след като се контузи тежкоВестник Сега: ГЕРБ плаща за воаяжи на Борисов на ръба на закона
Партия ГЕРБ е платила 13 000 лв. от държавната си субсидия за пътуване на премиера Бойко Борисов, за да гледа мач между "Реал Мадрид" и "Барселона" в Мадрид. Това призна вчера Борисов в пленарна зала в отговор на въпрос на соцдепутата Петър Курумбашев. Плащането обаче е в драстично нарушение на Закона за политическите партии. На въпрос на "Сега" защо с партийни пари се плаща за ходене на мач и как юридически е оформено това, от пресцентъра на ГЕРБ обясниха по-късно, че пътуването до Мадрид всъщност било партийно мероприятие, защото премиерът Бойко Борисов се срещнал с лидера на Испанската народна партия Мариано Рахой. Вечерта по покана на почетния председател на ИНП Хосе Мария Аснар той и домакинът му Рахой гледали мача от ложата на "Реал Мадрид", а междувременно премиерът имал 40-минутен разговор с Рахой за стабилността на десните партии, испанското председателство на ЕС, усвояването на еврофондовете, строежа на естакади и магистрали. Самият Борисов обаче не направи тези разяснения пред депутатите. По закон политическите партии могат да използват средствата, които държавата отпуска, за подготовка и участие в избори, за осигуряване работата на партийните структури, за организационни разходи по провеждане на мероприятия и за други присъщи за дейността на партията разходи. С промени в нормативния акт от 2009 г. субсидията на парламентарно представените сили бе завишена двойно с аргумента, че така ще има по-голяма прозрачност във финансирането и политиците няма да се поддават на корупция. Със същите поправки бе забранено фирми да даряват на политически формации, за да не станат зависими от тях. Така субсидията бе вдигната на 5% от минималната работна заплата (12 лв.) за всеки получен глас. Месечната субсидия на ГЕРБ в момента е 1 678 641 лв., а годишно премиерската формация взема 20 143 692 лв. Миналата година обаче парламентът реши антикризисно да ореже парите с 15%, за т.г. обаче ограничението отпадна. Право на пари от хазната имат и партии, които са получили поне 1% на последните парламентарни избори. Въпреки солидните суми формациите непрекъснато се оплакват, че средствата са недостатъчни и рискът от корупция остава. От Сметната палата обясниха, че до 31 март партиите трябва да подадат финансовите си отчети за предходната година. Законът предвижда да бъде направена и проверка за законосъобразността на харченето на държавните пари, но не може да установи какво се крие под "партийни разходи", ако съответната партия не го обяви изрично. Че партиите не спазват буквата на закона при разходването на субсидиите си от държавата, има различни примери. Например лидерът на Българската национално-патриотична партия, която получава част от държавната субсидия на Национално обединение "Атака", Петър Манолов бе дал почти цялата субсидия на фирма на дъщеря си. За 2007 г. партията е получила 402 000 лв. от бюджета. Тя е сключила с фирма "Жули-М" договор за наем на помещение за 10 г., като авансово е изплатила цялата сума от 300 000 лв. Преди няколко дни ГЕРБ купи 151 таблета iPad за министрите и депутатите си. Стойността на сделката е 207 021 лв. без ДДС. Оправданието бе, че с тях поетапно ще се заменят голяма част от документите, които се ползват на всяко заседание на кабинета от хартиен на електронен носител. Част от министрите обаче вече разполагаха със собствен iPad, а депутатите от мнозинството получиха по-рано лаптопи, съобщи депутат от ГЕРБ. Тогава от централата на ГЕРБ уточниха, че таблетите не са подарък, а партийна собственост. Решението за покупката било взето от Изпълнителната комисия на партията.
