И ЕЦБ отряза България за еврото

24 май 2018 - 06:05 |   Прочетена (653) |   Препоръчай (0) |   Коментари (0)

България не е готова да приеме еврото, гласи заключението от сряда на Европейската централна банка (ЕЦБ) и Европейската комисия (ЕК), които на всеки две години са длъжни да изготвят конвергентни доклади за напредъка към еврозоната на страните, които са извън нея. Подобно на Еврокомисията, ЕЦБ също посочва проблемите с корупцията, настоява за независима и ефикасна съдебна система, както и независимост на централната банка. Макар че тези условия не са сред формалните критерии за присъединяване към еврозоната, очевидно са пречка пред амбициите на българското правителство да осъществи пробив в тази посока по време на европредседателството си, предава Медиапул.

От докладите става ясно, че София в най-пълна степен изпълнява номиналните критерии за влизане в пространството на единнната валута сред всички 7 оценени държави, но въпреки това оценката е отрицателна.

Според договора за ЕС формалните критерии за приемане на еврото са пет – дълг под 60% от БВП, дефицит под 3% от БВП, нисък дългосрочен лихвен процент, ниска инфлация и поне 2 г. престой във Валутно-курсовия механизъм II (ERMII), където курсът на валутата не трябва да се отклонява от еврото с повече от +/-15%.

В четвърти пореден доклад, откакто изпълнява номиналните икономически показатели – тоест от 2012 г. насам, София е "скъсана" по петия, формален критерий – двугодишен престой в ERM II. Това е т. нар. чакалня за еврото, но за България тя е формалност, защото левът е във фиксиран курс към еврото, който не е мърдал през последните 20 години. Въпреки че България настоява левът да бъде допуснат в ERMII, европейските партньори досега не са постигнали консенсус това да се случи по политически причини.

Заключенията на конвергентните доклади са очаквани и не са формална пречка България да изпълни заявеното си намерение в началото на българското европредседателство – да подаде формална заявка за присъединяване към ERMII. По думите на финансовия министър Владислав Горанов това трябва да стане до 30 юни тази година.

От доклада на ЕЦБ ясно се вижда, че ако България изпусне историческия си шанс да подаде заявка за еврото, има опасност след няколко години това да стане на практика невъзможно заради опасността страната отново да започне да не отговаря на критерия за инфлацията. В първите години от еврочленството България драматично се отклоняваше от референтната стойност за инфлацията, но успя да се вмести в този критерий благодарение на финансовата криза.

От доклада на Европейската комисия се вижда, че тя се опитва все по-упорито да налага допълнителни условия, извън изрично посочените в договора за ЕС, към държавите извън еврозоната. Едно от новите изисквания е страната първо да се присъедини към банковия съюз, а след това да влезе в еврозоната - нещо, което за пръв път бе признато публично в края на април от премиера Бойко Борисов. В сряда думите на Борисов бяха потвърдени и от зам.-председателя на Еврокомисията Валдис Домбровскис.

Другото изискване е т. нар. реална конвергенция, т. е. реално сближаване на икономиките, включително на равнището на доходите и цените.

"Днешният доклад е преглед на постигнатия напредък към изпълнението на изискванията за конвергенция - приемният изпит за присъединяване към еврозоната. Засега нито една от седемте оценявани държави не отговаря на всички правни условия за такова присъединяване. В същото време една от ключовите поуки от последните две десетилетия е, че за да има успешното присъединяване на държавите в еврозоната, действителната икономическа конвергенция е също толкова важна, колкото и номиналната", заяви при представянето еврокомисарят по икономическите и финансовите въпроси Пиер Московиси.

"Затова е важно държавите, които желаят да се присъединят към еврозоната, да работят усилено за повишаване на производителността, увеличаване на инвестициите, подобряване на положението със заетостта и преодоляване на неравенствата. Комисията има готовност да окаже съдействие, включително чрез новия бюджетен инструмент, който ще представим следващата седмица", добави Московиси.

През март 2018 г. 12-месечният среден темп на инфлацията в България е бил 1.4%, т. е. под референтната стойност от 1.9% по критерия за ценова стабилност, отчита ЕЦБ. Франкфурт припомня, че през 2008 г., в началото на финансовата криза, показателят достигаше пикови нива – 14.7%, и говореше за прегряване на икономиката.

"През следващите години се очаква инфлацията постепенно да нараства, макар и с умерен темп, но в дългосрочен хоризонт съществуват сериозни опасения за устойчивостта на конвергенцията по отношение на инфлацията в България", отбелязва ЕЦБ, който според договора за ЕС е длъжна да следи дали спазването на номиналните критерии е "устойчиво". ЕЦБ отбелязва, че догонването на българската икономика е възможно да доведе до "положителен диференциал на инфлацията спрямо тази в еврозоната с оглед на това, че БВП на човек от населението и ценовите равнища в България още са значително под тези в еврозоната". Затова трябва ръстът на заплатите да съответства на производителността на труда.

Подобно на Еврокомисията, ЕЦБ също поставя редица допълнителни условия към България с аргумента, че това е пътят към "устойчива конвергенция".

"Структурните реформи за усъвършенстване на институционалната и бизнес среда са от решаващо значение за привличането на преки чуждестранни инвестиции и за повишаването на потенциалния растеж. Това включва значително намаляване на корупцията, осигуряване на независима и ефикасна съдебна система и подобряване на образователната система", посочва ЕЦБ. Добавени са също проблемите с корпоративната задлъжнялост, насърчаването на конкуренцията, усвояването на еврофондовете, безработицата сред уязвимите групи и т. н.

Критикува се още високото ниво на необслужваните кредити в банките. Изтъква се и необходимостта от усъвършенстване на банковия надзор и надзора върху небанковия сектор.

ЕЦБ отчита, че фискалната политика на България не е рискова, но въпреки ниското равнище на публичния дълг се препоръчва благоразумната политика на Министерството на финансите да продължи.

Отчетено е, че текущата и капиталовата сметка на България през последното десетилетие са се подобрили чувствително. Реалният ефективен валутен курс на българския лев като цяло леко се понижава през последните 10 години, посочва още ЕЦБ.

Според доклада правната рамка в България не е напълно съвместима с тази на икономическия и валутния съюз, като има нужда от засилване на независимостта на централната банка.

Освен България ЕЦБ и ЕК са оценили също Чехия, Хърватия, Унгария, Полша, Румъния и Швеция. Отбелязано е, че и седемте държави отбелязват напредък към изпълняване на критериите за еврото, но нито една от страните не изпълнява напълно изискванията на договора за ЕС.

Етикети:

,

Реклама

Коментари »

 Вашият коментар
Автор:
Коментар:
Реклама
Намерете ни във Facebook »