Електроенергията е голямото препятствие към статута на Чили на развита държава

15 януари 2013 - 22:40 |   Прочетена (872) |   Препоръчай (0) |   Коментари (0)

Фернандо Алмеда, който се преместил в долината Курико на централно Чили от родната си Испания преди две десетилетия, в преследване на страстта си към производството на вино, казва, че държавата от Андите е раят на винарите. Подобният на Средиземноморието климат е подходящ за отглеждането на грозде, докато планинската верига Анди на изток и пустинята Атакама на север, осигуряват защита от вредители.

А с доближаването на Чили до статуса на развита държава, тя култивира и нарастващ брой потребители, които могат да си позволят качественото вино, произвеждано от чилийските лозя на Miguel Torres, където Алмеда работи като технически директор, пише списание Блумбърг Маркетс в предстоящия да излезе февруарски брой.

Но точно този просперитет, който облагодетелства Miguel Torres и други компании, ръстът от средно 4.4% на БВП на страната през последните 10 години, е повод за нови притеснения.

Докато инфлацията в страната се ускори до само 2.1% през ноември, то енергийните разходи и разходите за труд отчитат истински скок през последните пет години, казва Алмеда, докато налива чаша Санта диня естелада, по време на обяд в един от ресторантите на винарната.

Miguel Torres, която е част от базираната в Барселона Miguel Torres SA, предлага средни до скъпи вина, като представеното наскоро Естеладо, което е малко по-рентабилно от евтините вина. Избата се опитва да намали разходите си, като е механизирала прибирането на реколтата и произвежда сама електричеството си.

Свиваща се възвръщаемост

„Разходите растат, а възвръщаемостта се свива“, казва Алмеда, докато гледа през прозореца към лозята, през които се показва пролетното слънце. „Бизнесът, от моя гледна точка, е доста по-усложнен в момента“.

В цяло Чили, компаниите – от медодобивните до производителите на хартия, трябваше да се приспособят към по-високи производствени разходи, особено по отношение на тока и работната ръка. Разходите за труд нараснаха със 7% през октомври на годишна база, според данни на правителствения индекс, който отчита само процентите.

Цените на електричеството на централната мрежа скочиха със 75% за 6 години. Търсенето на работна ръка и електричество расте в страната, чиято икономика в момента нараства с близо 2 пъти по-висок темп от този на световната икономика.

Предизвикателствата заплашват да ограничат растежа и да осуетят целта на правителството Чили да стане първата латиноамериканска държава, която е развита икономика до 2018. За да го постигне, Чили трябва да има БВП на глава от населението от 22 000 долара, при 18 350 долара в момента, според президента Себастиан Пинера.

Удвояване на електричеството

Поскъпването на електричеството отчасти се дължи на дефицита на евтино предлагане. Чили, който е световен производител №1 на мед, трябва да удвои производствения капацитет при електричеството в идното десетилетие, от настоящите 16 500 мегавата, казват минни компании, като BHP Billiton и държавната Corporacion Nacional del Cobre, известна като Codelco.

Те и други компании имат планове за разрастване на добива на мед и злато за 100 милиарда долара. Това е най-голямата в историята на Чили експанзия, като е с мащаб от 15% от БВП. Хоакин Виярино, президент на минната лобистка група Консехо Минеро, казва, че компаниите ще трябва да предложат доста стимули, заради високите разходи.

BHP и Codelco призоваха държавата да ускори разрешителните за нови енергийни централи.

Блокирани проекти

Засега тези призиви остават без отговор. Правителството и съдилищата блокираха два мащабни проекта, откакто Пинера, бизнесмен-милиардер и бивш представител на дясноцентристката Партия за национално обновление, пое поста през март 2010.

Френската GDF Suez SA спря по искане на Пинера 540-мегаватовия проект Баранконес през август 2010, след противопоставяне от природозащитници. Върховният съд пък забави през август 2012 проекта за ТЕЦ от 2100 мегавата на бразилския милиардер Айк Батишта – Кастия и нареди да се проведе по-детайлен ОВОС.

„Беше грешка, когато нашият президент внезапно реши, че Баранконес не трябва да се строи“, казва социалистът и бивш президент Рикардо Лагос – „Сега нашата енергийна стратегия не е много ясна, което прави за мнозина проблем да инвестират в Чили“.

При всичките си проблеми, Чили има икономика, на която много държави могат да завиждат. Фискалната позиция на страната е в завидното положение да няма нетен дълг, при наличието на суверенния инвестиционен фонд на страната от 15 милиарда долара, който Чили изгради с продажбите на мед.

Висок БВП

През 2012 БВП на Чили нарасна с 5.2%, което е двойно по-висок темп от глобалния растеж.

Потреблението на домакинствата и инвестициите подхранат растежа, благодарение на покупките на оборудване от минните компании и разходите на чилийците за ваканции и по моловете, казва Хоакин Виал, най-новият член на борда на централната банка (бордът се състои от пет души).

Безработицата падна до 6.5% през септември, при 7.4% година по-рано, а реалният ръст на заплатите бе от 3.3%, по данни на правителството.

Стойността на песото също расте, като то поскъпва с 8% за първите 10 месеца на 2012 спрямо долара, а инфлацията за 2012 бе на повече от половина под средната за Латинска Америка – 6.2%.

Въпреки това, според Виал, растежът на икономиката създава предпоставка за някои инфлационни рискове. Недостигът на електричество е голям проблем, признава той.

Ограничаване

Някои енергийни компании в Чили ограничават инвестициите си. Colbun SA, базираната в Сантиаго енергийна фирма, която има 49-процентов дял от ВЕЦ-а HidroAysen, през май заяви, че ще забави изграждането на електропреносната си мрежа, заради липсата на публична подкрепа за проекта.

Демонстрациите срещу HidroAysen доведоха през 2011 до стотици арести, а протестиращите направиха шествие в центъра на Сантиаго срещу потенциално разрушителния ефект на проекта върху патагонските реки и вековни гори.

Съвместното предприятие HidroAysen заяви, че проектът спазва най-високите екологични стандарти и обеща да създаде консервационна зона от над 100 000 декара и да дари земя за националния парк.

Липсата на централи като Кастия и HidroAysen ще създаде проблем с предлагането след 2015, казва Хю Ръдник, професор по електроинженерни науки от Универсидад Католика де Чиле в Сантиаго. Компаниите ще трябва да ползват дизелови генератори, за да гарантират потреблението си, казва той.

Високи разходи

Това би струвало 4 пъти повече от централа на въглища, казва Ръдник.

Цените на електричеството в страната изпреварват средната цена за 34-те държави, част от ОИСР, с 61%. Токът съставлява 20% от разходите на ВНР в Чили, 3 пъти повече отколкото в съседно Перу и САЩ, казва Питър Бийвън, директорът на компанията за бизнеса с базови метали.

Алмеда, техническият директор на винопроизводителя Miguel Torres, казва, че компанията му проучва възможността да ползва соларни панели. Codelco също инвестират в соларни технологии, за да си гарантират електричество за мините в пустинята Атакама.

Бурното търсене на пазара на труда затрудняват компании, като Miguel Torres да намират сезонни работници по време на брането на гроздето. Компанията отговорила през 2011 на проблема с инвестиция в оборудване за бране.

„Потреблението, инвестициите, кредитите и заетостта нарастват при бързи темпове“, казва Виал от централната банка – „Видимо, малко по-бързо отколкото бихме определили като оптимална траектория“.

Друга тенденция, която притеснява много чилийци е нарастването на неравенството, особено като се сравни с останалите страни в региона. Индекъст Gini, мярката за разликата в богатството, при която 0 е перфектното равенство, а 100 – пълното неравенство, е 52.1 в страната, при 44.5 в Аржентина и 48.1 в Перу, което се счита за много високо ниво на неравенство.

Етикети:

,

,

,

Реклама

Коментари »

 Вашият коментар
Автор:
Коментар:
Реклама
Намерете ни във Facebook »