Като най-голям вносител на произвежданите в САЩ земеделски култури, Китай ще се окаже в най-голяма степен опарен от ефекта на убийствените жеги в Средния Запад, основният земеделски регион на страната.
Предвид това, че най-лошите жеги в САЩ за последните 50 години застрашават да съсипят реколтите от соя, царевица и пшеница, което може да доведе до скок в цените, китайските власти се готвят за шок, който може да осуети плановете им за съживяване на икономиката в последните месеци на тази година.
През 2011 Китай внесе соя, царевица, памук и кожи от САЩ на стойност 20 милиарда долара, като за първи път задмина Канада, като клиент №1 на американските фермери.
Китай е особено зависим от вноса на соя, която е основен фураж за огромните като бройка свинеферми в страната. Предвид това, че все повече китайци могат да си позволят свинско, при това по-често, потреблението на свинско се изстреля до небесата в последните години.
В момента повече от половината от свинското месо в света се произвежда и потребява в Китай. Царевицата също е важна за Китай реколта, като вносът от САЩ от Китай отстъпва само на този от Япония. Догодина очакванията са Китай да купи 5 милиона тона щатска царевица.
Но анализаторите не очакват скоро цените да паднат. Ралито при фючърсите на соята доведоха контракта с ноемврийска доставка до цена от 16,92 долара за бушел, като контрактът би рекорда от 16,37 долара от времената на глобалната хранителна криза от 2008.
Всичко това води до ограничени въможности за Пекин да подпомага възстановяването на икономиката. Ако растящите цени надуят отново инфлацията, правителството ще има по-слаб простор да повишава паричното предлагане и да стимулира растежа, ключово опасение, предвид това, че икономиката се забява през цялата 2012, коментира Глобал поуст.
Анализаторите вече прогнозират, че обикновеният китаец ще преживее сериозен шок при посещението си в месарския магазин. Джан Джъвей от Nomura коментира наскоро пред Файненшъл таймс, че ръстът в цените на зърнените култури неминуемо ще доведе до ръст в цената на свинското в Китай.
Преработвателните компании, включително едни от най-големите производители на макаронени изделия в страната, предупредиха, че са изправени пред по-ниски маржове, заради растящите цени.
Въпреки това, някои анализатори се надяват, че въпреки зависимостта от щатския внос, Китай ще се измъкне от проблема със сушата в САЩ.
Първо, въпреки големия внос от САЩ, Китай почти напълно се самозадоволява по отношение на основни хранителни продукти, като пшеница и ориз.
Това не е случайно, гладът и дефицитите на храни са водели до бунтове в Китай многократно в историята на страната. Да не припомняме Големия скок, при който 20 милиона измряха между 1958 и 1961.
Като урок от онези времена, правителството стимулира култивирането на местни храни и намаляване на зависимостта от вноса.
„Китай се опитва да се доближи до самозадоволяване“, коментира професор Харълд Корк, който преподава безопасност на продоволствията в хонконгския университет.
„Растящите цени ще притиснат купувачите от, да кажем Африка, доста преди проблемите да дойдат в Китай“, сочи той.
Второ, инфлацията в Китай вече пада. Благодарение на забавящата се икономика и охлаждащия се имотен пазар, инфлацията вече далеч не е на ония нива от 6% от миналата година, всъщност през юни тя бе малко над 2%. Цените на свинското, например, са с 12% по-ниски спрямо пика от 2011.
Не всички смятат, че по-високите цени на царевицата и соята ще имат голямо отражение. Фредрик Нойман от HSBC пише в скорошен анализ, че ръстът в цените на зърното едва ли ще доведе до ново нарастване на инфлацията в Китай. Той отбелязва в анализа си, че петролът и оризът имат най-голямо и най-бързо влияние върху инфлацията в страната.
„Колко притеснително е? Не свръх“, пише той – „Със сигурност Азия има структурни проблеми с инфлацията. Но соята не е сред причините за тях“
