Енрон и енроновците

01 април 2009 - 21:54 |   Прочетена (2434) |   Препоръчай (0) |   Коментари (1)
Имаше една сцена към края на телевизионния филм за Енрон в която героят на Браян Денехи казва: „Ние сме лошият. Ние сме престъпниците. И не си мисли, че е само тази компания. Има стотици Енроновци там навън. Хиляди. Подправят бумагите, надуват печалбите, крият дълговете, подкупват одиторите." Преди да банкрутира в края на 2001 година Енрон беше компания от която няма как да не бихте пожелали да си купите акции. Водеща не само в САЩ, водеща световна енергийна компания. С 22 000 души персонал, с приходи от продажби за 2000 година от 101 милиарда долара , с 38 електроцентрали, газопроводи, газови и петролни компании. Шест поредни години списание Fortune я обявяваше за най-иновативната компания в Америка. Преди, в края на 2001 година да стане ясно, че компанията е подържала финансовото си състояние със „систематични, институционализирани и умело планирани счетоводни измами" /завъртяната дефиниция е на съда/. Името на Енрон остана символ за измама и фалшификации, а то доведе и до ефективния край на истинска институция в счетоводния бизнес като Arthur Andersen. Всъщност мениджмънта на компанията представляваше група от няколкостотин току-що дипломирали се питомци на елитни американски университети, няколко опитни мениджъри и една онлайн платформа, която посредничеше между продавачи и купувачи на природен газ и петрол. Докато онлайн търговията с енергия вървеше добре, то интернет порталите, на които се търгуваха мощности за пренос на информация, не носеха нито цент приходи. Този факт обаче не смущаваше никого, защото предприятието регистрираше все по-големи печалби. Всички обичаха "Енрон" - обичаха я инвеститорите, обичаха я политиците, обичаха я фондовете. Светилата на американската икономическа наука бяха във възторг от стратегията на изпълнителния директор Джефри Скилинг. "Енрон" лансира "съвсем нови идеи", бе мнението на Самюъл Бодили от университета във Вирджиния. Водещ университетски професор от Харвард пък нарече компанията "машина на растежа" и "символ на предприемаческата активност". Икономическата преса обяви Скилинг за откривател на нов икономически модел, за чудотворец. Изненадващо обаче през август 2001 година Скилинг напусна „Енрон". Два месеца по-късно, компанията за пръв път обяви загуби. След седмица Комисията по ценните книжа и фондовите борси започна да разследва фирмата. Ден по-късно служителите на одиторската компания "Артър Андерсън", която водеше счетоводството на "Енрон", получиха заповед от шефовете си "да почистят бюрата си". Унищожени бяха хиляди документи и компютърни файлове, свързани с дейността на дружеството. В началото на ноември 2001 г. ръководството на "Енрон" призна, че от 1997 година е надписало продажбите си с $586 милиона долара. Доверието на кредитори и клиенти рухна, компанията банкрутира. Фалита доведе до енергийна криза в някои части на Америка. Малко по-късно на бял свят лъсна реалността. Оказа се, че едва ли някой е разбирал с какво всъщност се е занимавала "Енрон" и че много от дейностите й изобщо не са били печеливши. Чак тогава се разбра за продължителните финансови машинации и фалшификации на счетоводни отчети чрез използването на партньорства, за да се укрият над 1 милиард долара дългове и да се раздуват печалбите. Изобретателна докрай „Енрон" бе създала близо 3500 дружества с наистина оригинални имена като "Междузвездни войни" и "Джурасик парк", с помощта на които се извършва двойно счетоводство и се прикриват дългове и загуби. През зимата на 2001 г. стана ясно и че преди пълното сгромолясване на компанията група от 29 административни директори, между които и председателят на компанията Кенет Лей, са започнали да продават акциите си, от което са спечелили 1.1 милиарда долара. В същото време на инвеститорите се казва, че „всичко е наред", както става ясно от съдебния иск на нюйорската Амалгамейтед Банк, вложила профсъюзни средства в "Енрон". Енрон, разбира се е минало... И историята на компанията е разказвана , показвана в репортажи, филмирана. Не я вадим от нафталина за да разкажем историята за корпоративната арогантност и алчност. Не знам защо, но винаги, когато чувам фразата, особено в бизнеса „всичко е наред" ми светва сигнална лампа. Другото, което предизвиква такова състояние е, когато някой расте твърде бързо и прави неща, които са „сложни и иновативни", за които никой друг не се е сетил. А какво да кажем за - „това е един качествено нов бизнес, който може само да расте, защото пазарите му нямат граници" - като при дотком бума. Или другият култов момент - когато някой бъде обявен за финансов гуру и създател на „машина на растежа". Хората често вярват на плитки и доста елементарни лъжи. Всъщност, когато става дума за пари и за лесни печалби кой знае защо те изключват всички сигнални лампи. И колкото по-елементарна е една схема, щом е свързана с милиони - независимо дали е индустриална компания, банка или хедж-фонд, толкова по-лесно народа се оплита - масово и със здраво затворени очи. Едва ли има по-убедителен пример от историята на младия турски студент-емигрант в САЩ Хакан Ялинчак, който на 19 години създаде мултимилионна финансова пирамида, облечена във формата на хедж-фонда Dedalus capital. Всъщност, господин Блу е прав. Там навън има много Енроновци. Защото е много по-лесно вместо да създаваш, да облечеш нещо в дрехите на финансова пирамида, да използваш инструментите на пазара и заблудата на наивните и в някой прекрасен ден да отидеш на Кайманите. На гости на парите си.

Етикети:

,

Реклама

Коментари »

Дедо Мраз
01 април 2009 - 22:27
1
Доста добре казано и припомнено. Факт е, че никой не си взема поука от миналото и си мисли, че светът е по-добър и хората не са толкова алчни :) В крайна сметка наивните зайци хапват тревица, а вълците си ходят "На гости на парите си" (това кърти мивки).
 Вашият коментар
Автор:
Коментар:
Реклама
Намерете ни във Facebook »