Как ГЕРБ се промъкна през задния вход

13 август 2014 - 16:58 |   Прочетена (6536) |   Препоръчай (0) |   Коментари (0)

Почти театрална сцена: Заден вход. Бившият премиер Орешарски се измъква през него (както често правеше през мандата си). После, пак оттам, тържествено влиза Бойко Борисов - още преди да е започнал мандатът му, пише в коментар Полина Паунова за Дойче Веле.

Преди повече от една година протестиращите се обърнаха с лице към президентството и бурно аплодираха Росен Плевнелиев за поредица негови изявления срещу задкулисието. Назначаването на служебно правителство тогава изглеждаше като непосилна мечта. В същото време БСП и ДПС методично се окопаваха във властта с услугите на Атака, а лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов тепърва установяваше, че протестът не цели неговото завръщане във властта, а тъкмо напротив.

Тогава искащите промяна видяха в лицето на държавния глава единствената що-годе нормална институция, която може да придаде на исканията им сериозността на припознатата кауза. Анализатори дори титулуваха Плевнелиев като „гражданския президент“.

Признанието

Повече от половин година по-късно в интервю за Би Би Си държавният глава, който по конституция трябва да бъде надпартиен, уверено декларира принадлежността си към ГЕРБ. „Абревиатурата означава 'Граждани за европейско развитие на България'“, поясни той името на формацията - в желанието си да се разграничи от управляващите БСП и ДПС. Изявлението му тогава бе посрещнато вяло - не защото не е скандално, а защото в същото време се изправяхме пред угрозата, в оформящия се по това време конфликт между Русия и Запада, България да избере Москва.

Признанието на Плевнелиев през март вероятно е забравено и избледнява пред непрестанните политически изявления на този или онзи лидер. Изявления, които са на път като цяло да компрометират смисъла на думите. Последните дни обаче то добива нова актуалност и поставя доста въпроси. Най-важният от които е – наистина ли Плевнелиев е гражданският президент или е само на онези граждани от абревиатурата с европейското развитие на България? - Към момента отговорът изглежда не включва бурното аплодиране на институцията.

Назначенията

Малко след сформирането на служебния кабинет, за отрицателно време държавният глава успя да назначи за министър по изборните въпроси (длъжност странна и неразбираема) бившия шеф на ЦИК, излъчен от ГЕРБ – Красимира Медарова. Освен с поредицата си политически решения (определени така от международни наблюдатели) съставът на Централната избирателна комисия, ръководен от нея, ще се запомни и с отказа да констатира очевиден факт – двама депутати от ГЕРБ изнасяха бюлетини в изборната нощ на вота през 2011 година. Апропо, тези избори направиха Плевнелиев президент. Изнасянето на чувалите е безспорен факт, включително защото бе заснето, а видеото - излъчено във всички новинарски емисии. Репортажът премина край ЦИК незабелязан.

Именно заради „разсеяността“ на комисията, проявявана когато е необходимо срещу назначаването на Медарова за главен отговорник по вота, напълно очаквано се надигна вълна от негативни реакции. Тя се оттегли, а премиерът Близнашки, кой знае защо, обяви, че задкулисието е скроило номер на безспорния изборен авторитет в нейно лице. Носещият отговорност за служебния кабинет не пророни и дума. За сметка на това пък даде в чуждата преса просторно изявление срещу българската олигархия (като общо понятие).

С отдръпването на Медарова недоверчивото, но изтощено от едногодишния си гняв гражданско общество реши, че е записало победа над новите, макар и временни управляващи и се успокои. В това време без много шум администрацията, оглавявана от служебния кабинет, започна да се претворява по образ и подобие на Борисов. Като шеф на ДНСК се завърна друг кадър на ГЕРБ – Милка Гечева. Шефът на Агенция „Пътна инфраструктура“ от времето на ГЕРБ Лазар Лазаров също беше върнат на поста си.

Междувременно за шеф на Агенция „Митници“ бе назначен символния за управлението на Борисов Ваньо Танов, който доби печална известност с две СРС-та, изтекли в публичното пространство. В разговорите, станали достояние на медиите, премиерът настоява за спирането на митническа проверка в пивоварната на вече покойния бизнесмен Михаил Михов, познат като Мишо Бирата. Танов, естествено, се съгласява да изпълни нарежданията.

Шефът на агенцията е натоварен и с друга мисия. Този път далеч по-проста: да назначи на работа Вучката – момче, което рита футбол по обед с премиера, и чийто ЕГН бе взет от Танов за телефонния му номер. В крайна сметка Вучката беше трудоустроен.

Предизвестеното завръщане на Вучката

Само по себе си нито едно от тези назначения не би изглеждало толкова скандално. И вероятно биха били преглътнати без особена дискусия, тъй като оспорването им би изглеждало като дребнотемие. Наситеното постораздаване все на хора, познати ни от времето на ГЕРБ, обаче създава усещането, че партията отново е във властта. Този път служебно. Целта е преходният кабинет да улесни някак предреченото завръщане на Борисов, а измореният гражданин да си каже „Те така и така се върнаха“. В това време сливането между партия и държава ще започне още преди евентуалната победа на партията. За да я направи възможна.

Както отбеляза журналистката Емилия Милчева - подобни ходове играят ролята и на териториално маркиране от страна на бившия премиер. Те са знак към всички потенциални коалиционни партньори на Борисов. Знак, казващ им, че те само ще осигуряват управлението и ще бъдат параван за поредното назначение на Вучката.

На фона на последните няколко дни неусетно се натрапва почти театрална сцена: Заден вход. Бившият премиер Пламен Орешарски се измъква през него, както често правеше по време на мандата си. През същия заден вход тържествено влиза Бойко Борисов, още преди да е започнал мандатът му. Вратата отваря любезно президентът Росен Плевнелиев. За когото не се знае ще остане ли „гражданският президент“.

Етикети:

,

Реклама

Коментари »

 Вашият коментар
Автор:
Коментар:
Реклама
Намерете ни във Facebook »