Колко щатски дълг държи Саудитска Арабия – пазарът иска разбулване на тайната

24 януари 2016 - 12:08 |   Прочетена (5639) |   Препоръчай (2) |   Коментари (0)

Това е една от тайните на огромния пазар на щатски дълг, отживелица от ерата на петролния недостиг и на могъщия петродолар:  Колко щатски дълг точно държи Саудитска Арабия?

Сега този въпрос, неполучил отговор от 1970-те насам, под тоталното информационно затъмнение на щатското финансово министерство, излиза на преден план, заради натиска над валутните резерви на Саудитска Арабия, в резултат на сриващите се цени на петрола и скъпоструващите войни в Близкия Изток.

 

Само през последната година Саудитска Арабия „изгори“ валутни резерви за 100 милиарда долара, за да запълни най-големия си бюджетен дефицит от четвърт век.

За първи път в историята си страната обмисля продажбата и на дял от перлата в короната си – държавната петролна компания Saudi Aramco. Размерът на предизвикателствата създава опасения и по отношение на огромната позиция на страната на най-големия и най-важния пазар на дълг в света.

Голям риск би било, ако страната продава част от щатските си ДЦК, за да набере нужните й долари.

А би ли могла пък да е купувач, търсейки пристан на който да изчака преминаването на бурята.

Като част от своята политика, финансовото министерство на САЩ никога не е разкривало колко точно щатски дълг държи Саудитска Арабия, дългогодишен съюзник в размирния Близък изток. Министерството завоалираше данните, като „пакетира“ Саудитска Арабия заедно с други 14 страни, предимно от ОПЕК, като Кувейт, ОАЕ и Нигерия.

За други над сто държави – от Китай до Ватикана, министерството дава доста детайлна разбивка на притежавания от тях щатски дълг.

„Умопомрачаващо е, че още не са го направили“ – коментира Едуин Труман, бивш заместник-министър на финансите, а в момента ст.н.с в Института по международна икономика Питърсън.

Понеже отношенията бяха проблематични, а САЩ се нуждаеше от петрола им, финансовото министерство не искаше да дразни ОПЕК.

„В момента, обаче, е трудно да се оправдае това специално отношение към ОПЕК“ – казва той.

Министерството не пропуска да отрази детайлно индивидуалните дялове на страни като Сейшелите (от 3 милиона долара), до 69.7-те милиарда долара на Норвегия и над 1-трилионните позиции на Китай и Япония.

Освен Рияд и една шепа служители в министерството на финансите на САЩ и във Фед, никой няма ясна идея за точния размер на щатския дълг, който саудитците държат и дали той нараства или намалява.

Специалното споразумение, родено по време на петролния шок от 1973, след арабското ембарго, е само една от малкото отстъпки, които щатските администрации направиха през годините, за да запазят стратегическото си партньорство със саудитската кралска фамилия.

Изключението се простира до дузина други страни-износителки на петрол, всички в Близкия Изток и Африка.

На база на последните данни, тези страни са намалили леко позициите си от миналия март насам, до 289 милиарда долара.

Тъй като делът на Саудитска Арабия се счита за най-големият, ходовете на централната й банка предизвикват вниманието на пазара.

Тези продажби имаха слаб, но видим ефект върху цената на финансиране на САЩ. Според Deutsche Bank AG, продажбите на чуждите централни банки от март насам са добавили 0.3 процентни пункта към доходността по 10-годишните щатски ДЦК, които в петък приключиха при 2.05%.

Данните на саудитските монетарни власти показват пък, че резервите на страната, държани в чужди ценни книжа, падат с рекордните 108 милиарда долара през 2015.

Саудитската централна банка, която не обявява отделни цифри за държания щатски дълг, обяви, че е притежавала чужди ДЦК за 423 милиарда долара в края на ноември.

Има и анализатори, вярващи, че Саудитска Арабия може да не продава изобщо щатските си ДЦК, като част от стратегията да държи доларовите си активи, в условията на несигурност на глобалните финансови пазари.

„Ако сте петролен производител, се нуждаете от долари. Искате да си гарантирате, че в баланса ви има долари“ – коментира Себастиен Гали, директор на валутните анализатори на Deutsche Bank, който намеква, че страната вероятно набира средства като ликвидира по-рискови активи, като акции, имоти и дялове в частни компании.

Държането на долари би имало смисъл и като хеджиращ ход спрямо сриващите се цени на петрола.

Данните на саудитската централна банка показват, че кралството вероятно предислоцира част от резервите си в краткосрочни, ликвидни активи, за да успее финансовото министерство на страната да постигне част от ангажиментите си и да защити 30-годишния борд на страната от 3.75 рияла за долар.

Централната банка е увеличила позициите при чуждестранните валути и депозити, държани в чужбина, със 7%, през първите 11 месеца на 2015, като в същото време е намалила чуждестранните ценни книжа, включващи акции и дългосрочен дълг, с 20%.

Това е от ключово значение. Сривът на петрола до 30 долара за барел, от над 100 долара преди две години, подкопа богатството на страната. Доходът на глава от населението се учетвори от края на 1980-те, а страната бе способна да предлага безплатно здравеопазване, субсидии за бензина и редовни повишения на заплатите.

„Когато саудитската централна банка е принудена да набира ликвидност за министерството на финансите, депозитите и кешът нарастват, а другите активи биват ликвидирани“ – коментира Халид Алсуейлем, бивш директор за инвестициите на банката.

„Те знаят кога мнисетрството ще похарчи последните си риали. Така че му подготвят определено количество кеш, на база на прогнозите си“.

Алсуейлем, който прекара две десетилетия в централната банка, казва, че пазарът вероятно надценява количеството, което централната банка е инвестирала в щатски ДЦК.

Монетарният орган на Саудитска Арабия не е типична централна банка, а по-скоро квази държавен инвестиционен фонд. Като такъв, той се опитва да създаде буфер срещу падащите петролни резерви, като инвестира в широк набор от рискови активи.

Етикети:

,

,

Реклама

Коментари »

 Вашият коментар
Автор:
Коментар:
Реклама
Намерете ни във Facebook »