Spekulanti.com

Най-голямият крадец в ЗЕМЕДЕЛИЕТО е Венцислав Върбанов.
Ето накратко какво открадна от Министерството:
1. Мелниците: Плевен-фирмата на братовчед му Тони Тонев „Агробизнесинформ“ АД прави оценка, а кумът му я купува, липсват 9000 тона първокласна пшеница, Мелница София -разграбена по негово време, 370 милиона стари пари изразходени за реклама на брашно, мелница Червен бряг подарена на братовчед му.
2.Ловни стопанства: „Доброжанска гора“ АД, ловната резиденция на Тодор Живков“Огняново“, „Сютка“АД, „Баташки Снежник“ АД.
3.Парите на фонд „Земеделие“ раздадени на близки и роднини без договори даже.
4. Венцислав Върбанов с братовчед си Тони Тонев открадна Главния Информационно-Управляващ Център на Министерство на Земеделието по-късно преименуван във фирма Агробизнесинформ ЕАД София. Две административни сгради и седем Магазина в центъра на София. Без да платят един лев от джоба си, всички вноски са направени от дружеството. Държавата е ощетена с повече от десет милиона евро. Крадци на прехода.

Заграбването на мелниците, силозите и зърното, което се съхраняваше в тях.

Създадена е организация от състуденти, близки и роднини, които под ръководството на министър В.Върбанов, стават собственици на мелниците и силозите в страната. Те контролират и търговията на зърно. Ето какво ни съобщава земеделския лидер Яне Янев:
Фирми, близки до Върбанов, изкупували реколта 2000 на зелено
Фирми, близки до земеделския министър Венцислав Върбанов, притискат зърнопроизводителите да им продадат реколта 2000 на зелено на смешно ниски цени. Това разкри лидерът на националното сдружение БЗНС Яни Янев в Добрич вчера. Прекупвачите използвали механизма на фючърсните сделки и давали за тон жито по 120 лева. Истинската цена на пшеницата е 160 лева след поскъпването на горивата и торовете. Месец преди старта на жътвената кампания кабинетът Костов няма никаква ценова стратегия за хляба. Зърнопроизводителите ще се вдигнат на бунт след протеста на млекарите. Недоволството от локално ще стане национално и ще вдигне на крак целия агросектор в държавата, предрича земеделецът. Върхушката около Мозер и Върбанов била на път да мобилизира целия зърнен бизнес, защото владеела и силози, мелници и фуражни заводи. 1/3 от випуска на Върбанов от зоотехническия институт и още толкова братовчеди и шуробаджанаци са назначени капиталисти. Сигурни сме, че 2/3 от приватизационните договори на стратегическата база не се спазват и ще поискаме ревизия на сделките, каза земеделският шеф.
В страната започна процес на консолидация на всички земеделски съюзи и връщане назад няма. Вече никой не слуша Мозер, защото се е договорила с Костов и е готова да изтъргува БЗНС за четири депутатски места в бъдещия парламент. До 20 – 25 дни Пинчев ще се раздели с лидерското място в своя съюз. Най-вероятно неговият организационен секретар – депутатът Димитър Божанов ще стане обединителната фигура на всички земеделци. Божанов е заявил на среща с премиера, че земеделците поемат самостоятелен път на изборите, но този факт беше скрит от медиите, каза Яни Янев.
|Юлия Христова
наша кореспондентка
вДобрич.
Да разгледаме конкретно как се извършва приватизацията на най-големите мелници в страната. Кой става собственик и срещу какви пари. Как се извършват оценителските работи, кой приема оценките, кой ги контролира, кой проверява как се изпълняват задълженията по приватизационните договори. Кой носи отговорност за зърното, което се съхранява в силозите. Ето някои от тези отговори:

Мелница „Плевен“
Тази мелница беше едно много-добро предприятие от хранителната промишленост на България. То е проектирано и построено по най- модерните технологични изисквания за времето си. Разполагаше със съвременни железобетонни силози в които можеше да се съхранява 100 000 тона зърно, заедно с базите в района на град Плевен. Освен това мелницата, която обработваше зърното, позволяваше получаването на високо качествени брашна. Всички процеси бяха автоматизирани, ръчен труд не участваше в целия технологичен процес. Може би това бяха предпоставките, които засилваха апетита на министъра на земеделието да приватизира мелницата и силозите чрез РМД, съставено от негови поставени лица. Основен акционер в това РМД е Васко Денчев, кум на министъра, той е собственик на 55% от предприятието. Оценката е направена от фирма „Агробизнесинформ“ ЕАД гр. София, на което председател на борда на директорите е първият братовчед на министър Венцислав Върбанов, Тони Милев Тонев-естествено назначен от министъра. При продажбата на мелницата офертната цена е намалена с 200 000 лв. и мелницата, заедно със силозите е продадена 2 971 000лева. А зърното, което е собственост на предприятието е на стойност 5 милиона лева. РМД става собственик на активи, които са на стойност осем милиона лева. Тези сгради, силози, машини, транспортни средства се придобиват от хора които министърът е назначил в борда на директорите и е дал указание да направят РМД, в което неговият кум държи мажоритарния дял от предприятието. Създадена е схема за източване на държавното имущество, от поставени лица. Тази хора ще изпълняват разпорежданията на министъра, въпреки че предприятието вече не е държавно. Организираната престъпна схема, се използва от държавни служители, на отговорни постове за разпределение и заграбване на държавното имущество. При този случай плевенската мелница, министърът има пряк интерес, мелницата да е под негов контрол защото: първо той е от този край и второ майка му и брат му се занимават със зърно производство и търговия на хляб и хлебни изделия.
Затова интересите на държавата са пренебрегнати и на първо място са поставени личните интереси. (По това време интерес към мелницата проявява Офир Хагай – изрелски бизнесмен, който пристига в България с цел развитие на зърнения бизнес.)
Но при проведената среща в Министерство на земеделието, експерти му препоръчва да се насочи към други обекти: – Попово, Разград. Държавните чиновници му казват, че шансът му да успее за мелница „Плевен“ е нищожен.) Знае е се кой ще спечели обекта. Държавата губи обект на стойност 8 мил.лева, а РМД печели предприятие, което струва 8 мил.лева за 2 971 000лева, от които половината платени с компесаторни инструменти.
През 2007год. журналистката Румяна Пенкова съобщава във вестник „Труд“ -Търсят над шест мил.лв. от скандално приватизираната мелница в Плевен. Длъжник на резерва е обявен във фалит. Открито е производство по несъстоятелност на „Зърнени храни“- Плевен, е съобщила Весела Сахатчиева, окръжен съдия, цитирана БГНЕС.
Изпадналата във фалит фирма е „Зърнени храни 97″-скандално известната с приватизацията си мелница. Несъстоятелността и е обявена на 18 август 2007г. по искане на „Водно стопанство 2000″, на която дължи 93 000 лв. Установени са борчове за 1,223 мил.лева, очаква се да излязат още на събрание на кредиторите, насрочено за 18 септември 2007год. Фалитът вероятно е начин собствениците на мелницата да се измъкнат от огромните дългове, защото „Зърнени храни 97″ фигурира под № 41 в списъка на големите длъжници към Държавния резерв. Има я и в доклада на временната парламентарна комисия, разследваща злоупотребите с резерва в 39-ото народно събрание. 5 497 800 лева главница и 549 780 лева неустойка са борчовете към резерва за изчезнали от склад 14 875 тона жито, пише в справката, внесена в МС. Според доклада на депутатите от май 2004 год. внесен в прокуратурата от лицензираните складове са липсвали 6 600 тона зърно, а при втора проверка-към 9 000 тона.
Мелницата бе приватизирана преди осем години при кабинета „Костов“. Ексминистър Венцислав Върбанов бе обвинен, че я продал на безценица на свои близки. Сделката заедно с източването на фонд „Земеделие“ и продажбата на „Доброжанска гора“ и „Геоводинвест“ станаха причина 39-ият и 40-ият парламент да снемат имунитета на В. Върбанов. Делото продължава да е в съда, не е приключило. Съдът е назначил Мариян Иванов за синдик на мелницата.
В друга публикация се прави анализ на източеното предприятие, като кредитори се появяват хората, които са участвали в източването. Сега чрез съдът те искат да присвоят предприятието. Крадеца чрез адвокатски трикове иска да придобие активите на нищожни цени. Ето какво съобщават някои публикации:

Битката за „Зърнени храни 97″ продължава

Съдия-изпълнител даден на прокурор заради документ с невярно съдържание

Борбата кой да стане собственик на отдавна приватизираното плевенско предприятие „Зърнени храни 97″ АД продължава с пълна сила, в нея са включени и органите на правосъдието – прокуратура, съд, министерство. Както „BG Север“ писа на 3 декември 2006год.., мелницата в Плевен и нейното поделение в Пордим бяха обявени поотделно за продажба от съдия-изпълнител Пламен Дамянов на основание иск за 85 078 лв. от ЕТ „Василка Върбанова – Макс“(майка на министър В.Върбанов). Към изпълнително дело №531 – 5/2004 г. в последствие се присъединяват и други взискатели – „Държавен резерв“ за 2 729 815 лв., „Слънчев дар“ АД – гр. Варна, за 1 135 100 лв., Любомир Василев Върбанов за 26 331 лв(брат на министър В.Върбанов)., Агенцията за държавни вземания за 482 лв., Териториална данъчна дирекция – Плевен, за 682 194 лв. Въпреки многобройните жалби, висящи дела и обезпечителни заповеди, сделката става факт на 24 януари 2006год
В следващата материал е описана схемата за източване и приватизация на:
Софийската мелница
Мелницата е разположена на площ от 50 000 кв. м., само на 2 км. от центъра на София. Технологията и оборудването са изцяло на швейцарската фирма „Бюлер”. Комплексът се състои от три независими линии за смилане с обща производителност 750 тона зърно на денонощие, бетонов силоз за зърно с вместимост 40 000 тона, бетонов силоз за млевни продукти с вместимост 11 000 тона и склад за готови продукти от 4 000 кв. м. Дружеството разполага с развита инфраструктура, включваща всички необходими за дейността помощни съоръжения и сгради. Изградени са над 1 000 м. асфалтирани пътища и 1 400 м. собствени ж. п. коловози. „София Мел” АД притежава два локомотива. Пряка железопътна връзка свързва предприятието с Лом, Русе, Варна и Бургас и други градове в страната и чужбина.
Предприятието има своя модерно оборудвана лаборатория, в която се окачествяват приеманото зърно, произвежданите млевни продукти и готовите брашна. Това дава възможност „София Мел” АД да предлага на пазара продукти с гарантирано качество.
Много важен сектор за дейността на фирмата е връзката с клиентите. С тази цел е изграден отдел „Техническа поддръжка на клиентите“. В него работят екип технолози, които подпомагат клиентите, както в технологичен аспект, така и в решаването на възникнали при тях въпроси в сферата на хлебопроизводството и сладкарската промишленост.
Най-голямата и най-модерната мелница на Балканския полуостров е продадена за 25мил. долара вместо 50мил. долара. При това само 50% от сумата платени кеш.
Как се осъществява заграбването на тази мелница. Схемата е малко по-различна от тази на плевенската мелница. Голямото източване започва още докато мелницата е държавна. Министърът назначава за директор Пламен Грозданов, който е негов съпартиец от БЗНС и за зам. директор по търговските въпроси Любомир Ников също негов съпартиец. За 10-11месеца този екип е похарчил 370 милиона стари лева за дарения, спонсорство, реклами, повечето от които се вливат в частния бизнес на господин Ников. Този човек работи с голям замах, сключва договор за бартер, брашно срещу трактори „Беларус“ . Сделката е прекарана през офшорната фирма „Ованес Мелик- Пашев” регистрирана в Кипър. Така машините излизат с около 4000-5000 долара по-скъпи. Така в двора на мелницата пристигат 45 трактора срещу 3000 тона първокачествено бяло брашно. Естествено за тракторите няма купувачи и те години наред ръждясват в двора на мелницата. Върхът на търговските способности на двамата ръководители от БЗНС е покупката на брашно срещу кръглата сума 160 милиона лева. Това брашно държавното предприятие го изкупува от мелница „Плевен“ с което се освобождават парите на РМД Васко Денчев нарочен за кум или братовчет на министъра. Това брашно е било с лоши качества и за него не се намират купувачи, стои в складовете на комбината. Но за благодарност към министъра съпартийците от БЗНС купуват джип „Тойота“ с всички екстри за 118 000 лева. След финансова ревизия се доказва, че Софийската мелница е навъртяла загуба за 1,5милиарда стари лева за 10месеца, а предишната година печалбата е била 163 милиона стари лева. След това източване на тези пари, мелницата се продава 55% на фирма „Крапс“ ООД- собственост на Пламен Найденов и братя Джанкови. Преди това 20% са купени от фондовете при първия кръг на масовата приватизация. Пет процента са закупени от работниците а 20% остават държавен дял, които по- късно се продава на фондовата борса. Комбината е закупен с блокирани банкови сметки, заради необслужен банков заем от 3,7 милиарда лева към Булбанк. Повечето хора разказват за далаверите на това ръководство и са наясно с схемите за източване на комбината. Те са и доказани от финансовата ревизия, но както в повечето случаи, където става въпрос за много пари, нещата се замазват и виновни не се намират. Дори по късно г-н Любомир Ников с помощта на БЗНС става директор на общинската фирма за „Озеленяване“ от където ревизорите установили, че г-н Ников е присвоил 634 931 лева общински пари. Но сравнение с присвоените пари от софийската мелница това е нищо. Така учителят завършил фиология управлява държавни и общински предприятия по препоръка на БЗНС-Мозер, Върбанов.
Всичко това звучи неверочтно, но за съжеление, напълно отговаря на действителността в тези обекти. Партийните назначения, на важни постове, от хора които неспазват законите в страната, водят българския народ до срамна беднотия. В състояние ли тези партийни ръководители да си представят как живеят хората с минимална заплата от 200лева и пенсия 120лева. Дори по времето на социализма българинът не е подлаган на такава мизерия, несправедливост и произвол на самозабравили се партийни ръководители, администратори, службогонци, подмазвачи, престъпници, кретени, боклука на България. Тези идиоти са се впили, като пиявици в българското общество и смучат кръвта му. Докога не знам, но знам че търпението на българския народ се изчерпва и скоро ще реагира много жестоко, ако не се вземат адекватни мерки.

В следващия материал ще проследим как са приватизирани ,

„ГОЛЕМИТЕ БЪЛГАРСКИ МЕЛНИЦИ“ ЕАД- БУРГАС.
И вторият плах опит за разваляне на сделка се оказа неуспешен.(Това се прави за заблуда на общественото мнение, защото
заграбването на толкова много активи е очевидно.) Ясно се вижда кой печели милиони и кой губи. Естествено това е държавата, защото тези които управляват тези процеси са некъдърни, или се правят на такива, защото личното им благосъстояние бързо се подобрява.
Проверката на земеделското министерство в предприятието приключи със “съмнения за неизпълнение” и препращане към прокуратурата.
От Станислав СТОЙКОВ, Николай СТАЙКОВ
След като екипът на вицепремиера Петър Жотев веднъж вече имаше неудоволствието да признае, че въпреки обществения натиск няма какво да направи с последиците от явно несполучливата продажба на бургаския мелничен завод “Големите Български Мелници” АД, сега в същата ситуация попадна и следприватизационният контрол на земеделското министерство. Приключилата проверка в приватизираното преди година и половина мелнично предприятие “Големите български мелници” – Бургас, констатира два основни факта: 1) рязко увеличение на задълженията към бюджета и доставчиците, 2) неизплатени заплати на персонала от 250 работници. За разрешаването на проблемите държавата може единствено да се надява на добрата воля на новия собственик – регистрираната в Холандия фирма “Хелиан индъстриал инвестмънт Б.В.” Случаят с бургаските мелници е прехвърлен на Главна прокуратура и на Министерството на финансите за проверка и становище.
Мелничният комбинат увеличава дълговете си
От 1996 г. насам приватизираният след две неуспешни процедури мелничен комбинат в Бургас отчита единствено загуби от дейността си. Крайният финансов резултат на фирмата за 1999 г. е загуба за около 3 млн. лв. За сравнение: през 1996 г. загубата на предприятието е 35.5 хил. нови лева, а през 1997 – 236.7 хил. нови лева. Задълженията към края на 1999 г. са достигнали 13 млн. лв., от които към бюджета – 3.250 млн. лв., към социалното осигуряване – 187 хил. лв., към персонала – 135 хил. лв., към доставчици – 1.301 млн. лв., и към свързани предприятия (т.е. към мажоритарния собственик) – 5.502 млн. лв. Фактите показват, че заплати на работещите не са изплащани от декември 1999 г. и това е причината от юли тази година те да са в ефективни стачни действия, а заводът да работи на минимална част от капацитета си. Както в първия нашумял случай на следприватизационен контрол в закупения от турската фирма “Сака коркмаз пазарлама” захарен завод в Девня, проверката в “Големите бургаски мелници”, извършена на място през юни т.г., показва, че няма отклонение и неспазване на сключения приватизационен договор. Що се отнася до отношенията между работещите в мелницата и собственика й, те са обект на трудовоправното закондателство и министерството “не може да взема становище по проблема, както и да се намесва в този тип отношения”. Проверката констатира все пак, че са налице основания за съмнение относно намеренията на купувача да спазва добросъвестно договора, с който е обвързан след покупката на “Големи български мелници”. В завода до май 2000 г. са инвестирани 74 хил. лв. при задължения за инвестиции в размер на 4.2 млн. долара до 2003 г. Освен това при сключването на договора са поети и обещания за предприемане на необходимите действия за “възстановяване на нормален производствен процес, погасяване на задълженията към бюджета и изплащане на дължимите заплати на персонала”, съобщават от Министерство на земеделието и горите.
“Хелиан” е собственик на още два големи завода
По документи собственик на 57% от акциите на “Големите български мелници ЕАД” гр. Бургас е регистрираната в Холандия фирма “Хелиан индъстриал инвестмънт Б.В.”, която се представлява в България от Живко Вълчев. Новият собственик на мелничния комбинат вече има богат опит в приватизацията – от май 1997 г. “Хелиан комодитис”, отново регистрирана в Холандия и представлявана в България също от Живко Вълчев, е собственик на 68% от акциите на предприятието за растителни масла “Камбана 1889”, купено за 3.3 млн. долара, а през декември 1998 г. чрез “Камбана”, за сумата от 5.5 млн. долара е придобита и другата голяма компания за растителни масла “Прима – М” в Полски Тръмбеш – едно от най-модерните маслодобивни предпрития в страната.
Ситуацията в двете предприятия постепенно придобива вид, близък до този в бургаския мелничен комбинат, и съвсем скоро може да предизвика проверка и в тези заводи.
Според сключения договор за “Камбана” за четири години е трябвало да бъдат внесени инвестиции в размер на 23 млн. долара и да се увеличи числеността на персонала от 530 до 620 души, но от Агенцията за приватизация съобщават, че не са вложени никакви средства до този момент. В основата на приватизацията на тези заводи стоят Илиян Шаматанов и генералният мениджър на “Хелиан България” Живко Вълчев (който категорично отказа да отговори на въпросите на “Капитал”), обвиняеми по делото за тайната приватизация на Биохим през 1992 г. чрез незаконно увеличаване на капитала на банката. Заедно с тях обвиняем беше и директорът на трезора Борис Митев. Вълчев, който тогава е бил заместник-председател и главен дилър на Биохим, и Шаматанов, който е работил като шеф на “Кредитни отношения в чужбина”, бяха задържани и лежаха известно време в следствения арест на “Развигор” през 1994 г., а после пуснати под парична гаранция.

“Доброжанска гора”-ЕООД – Парашутисти лапнаха 40 000 хектара гора
Доверениците на министър Върбанов слагат ръка на ловуването в Добруджа
Доверени хора на Венцислав Върбанов приватизираха 40 000 хектара гори, ловни полета и хижи в сърцето на Добруджа. Това разкриха работници и служители в раздържавената тази есен „Добруджанска гора“ АД. Секретарката на Венцислав Върбанов – Пепа Александрова, и шефът на националното управление на горите Тони Кръстев държат 30 % от капитала на работническо-мениджърското дружество, без да са работили нито ден във фирмата, алармираха потърпевши. По този повод работници пращат оферта в парламента: не само депутатите и министрите, но и техните секретарки да бъдат задължени да декларират имуществото си в публичния регистър.
Ловуването в Североизтока е най-апетитната хапка за приватизаторите. Полетата на Добруджа мамят авджии от цяла Европа с елени и диви прасета. Само през септември и октомври са отстреляни 14 рогати, за които чужденците са платили от 20 000 до 100 000 марки на глава, разкриха запознати с бизнеса. Софийската фирма „Анел`98″ дава 1 350 000 лева кеш за 80 % от „Добруджанска гора“. Столичното дружество е шкартирано от сделката. РМД-то брои 175 000 лева, а останалите 90% от цената ще издължи на разсрочено плащане в следващите 6 години, показва справка във фирменото отделение на добричкия съд. „Нямам секретарка Пепа Александрова, макар че познавам такова лице. Моите секретарки се казват Вяра и Габриела. Нямам мой човек или подставено лице в работническо-мениджърското дружество“, отрече да има пръст в сделката Венцислав Върбанов. „Не помня столичната фирма нито как се казва, нито колко пари предложи. Но ако беше представила по-добра оферта, в никакъв случай нямаше да бъде пренебрегната. Някои ваши активисти така бяха спазарили „Добруджанска гора“, че фирмата вече нямаше да я има“, заяви пред репортер на вестника земеделският министър. 29-годишната Пепа Александрова е землячка на Върбанов, както личи от плевенската регистрация на личния й паспорт. Сега младата дама наистина не е министерска секретарка, а експерт в управление „Европейски структури“ във фонд „Земеделие“ при агроминистерството. Преди приватизацията тя е назначена със заповед на Върбанов за член на борда на директорите на „Добруджанска гора“. Тони Кръстев е шеф на борда. Точно преди продажбата пак със заповед на министъра е увеличен капиталът на дружеството. В „Добруджанска гора“ влизат почивна база в село Кранево, няколко ловни дома в Тузлата, Батово, Житница, местността Дъбовете, конюшня в село Златия, голям склад за зърно в Соколово… Пепа Александрова притежава 1510 броя акции, колкото и изпълнителният директор на „Добруджанска гора“ Илко Манолов. Още стотина души има в списъка на РМД-то, но повечето от тях са масовка с по няколко акции.
ЮЛИЯ ХРИСТОВА
наша кореспондентка
в Добрич

Прокурор наложи 10 000 лв. гаранция за Венци Върбанов

ЕЛЕНА ЕНЧЕВА

Висш прокурор е определил 10 000 лв. гаранция за ексземеделския министър Венцислав Върбанов, съобщиха магистрати. Новината бе потвърдена и от заместника на Филчев Христо Манчев. „Разпоредил съм делото да приключи с обвинителен акт в максимално кратки срокове и да се внесе в Софийския градски съд“, обяви още Манчев.
Имунитетът на Върбанов, който сега е депутат от СДС, бе свален от парламента на 21 март по искане на Никола Филчев.
Преди това специална комисия на НС ревизира делата на фонд „Земеделие“ и прати на прокуратурата 19 папки с материали.

Мярката за неотклонение е била определена онзи ден. Тогава ексминистърът бил привлечен като обвиняем по три текста на НК – за безстопанственост в особено големи размери, особено тежко престъпление по служба и за престъпление, свързано с приватизацията. Максималното наказание е 10 г. затвор.
В искането си за сваляне на имунитета на Върбанов Филчев бе посочил като прегрешения неиздължени кредити за 37 млн. лв. към фонд „Земеделие“, ощетяването на фонда със споразумение за продажба на трактори и фрези на производителите, нарушения при приватизацията на „Добруджанска гора“ и „Геоводинженеринг“. Според зам. главния прокурор Христо Манчев повечето от сигналите са се потвърдили.

По-корумпиран министър на Земеделието България не е имала.Всички по-дългогодишни служители в министерството го знаят.Продаде Главния информационно-управляващ център на братовчед си Тони Милев Тонев за жълти стотинки, две административни сгради и седем магазина в центъра на София.

В следващите материали ще разгледаме конкретни сделки извършени в интерес на приятелите и познатите на министър Венцислав Върбанов.

Приватизация на “Доброжанска гора”-ЕООД . – Парашутисти лапнаха
40 000 хектара гора.

Доверениците на министър В. Върбанов слагат ръка на ловуването в Добруджа.
Доверени хора на бившия министър заграбиха 40 000 хектара гори, ловни полета и хижи в сърцето на Добруджа. Това разкриха работници и служители в раздържавената фирма „Добруджанска гора“ АД. Секретарката на Венцислав Върбанов – Пепа Александрова, и шефът на националното управление на горите Тони Кръстев държат 30 % от капитала на работническо-мениджърското дружество, без да са работили нито ден във фирмата, алармираха потърпевши. По този повод работници пращат оферта в парламента: не само депутатите и министрите, но и техните секретарки да бъдат задължени да декларират имуществото си в публичния регистър.
Ловуването в Североизтока е най-апетитната хапка за приватизаторите. Полетата на Добруджа мамят авджии от цяла Европа с елени и диви прасета. Само през септември и октомври са отстреляни 14 рогати, за които чужденците са платили от 20 000 до 100 000 марки на глава, разкриха запознати с бизнеса. Софийската фирма „Анел`98″ дава 1 350 000 лева кеш за 80 % от „Добруджанска гора“. Столичното дружество е шкартирано от сделката. РМД-то брои 175 000 лева, а останалите 90% от цената ще издължи на разсрочено плащане в следващите 6 години, показва справка във фирменото отделение на добричкия съд. „Нямам секретарка Пепа Александрова, макар че познавам такова лице. Моите секретарки се казват Вяра /член на борда и акционер на „Агробизнесинформ“ АД гр. София/и Габриела. Нямам мой човек или подставено лице в работническо-мениджърското дружество“, отрече да има пръст в сделката Венцислав Върбанов. „Не помня столичната фирма нито как се казва, нито колко пари предложи. Но ако беше представила по-добра оферта, в никакъв случай нямаше да бъде пренебрегната. Някои ваши активисти така бяха спазарили „Добруджанска гора“, че фирмата вече нямаше да я има“, заяви пред репортер на вестника земеделският министър. 29-годишната Пепа Александрова е землячка на Върбанов, както личи от плевенската регистрация на личния й паспорт. Сега младата дама наистина не е министерска секретарка, а експерт в управление „Европейски структури“ във фонд „Земеделие“ при агроминистерството. Преди приватизацията тя е назначена със заповед на Върбанов за член на борда на директорите на „Добруджанска гора“. Тони Кръстев е шеф на борда. Точно преди продажбата пак със заповед на министъра е увеличен капиталът на дружеството. В „Добруджанска гора“ влизат почивна база в село Кранево, няколко ловни дома в Тузлата, Батово, Житница, местността Дъбовете, конюшня в село Златия, голям склад за зърно в Соколово… Пепа Александрова притежава 1510 броя акции, колкото и изпълнителният директор на „Добруджанска гора“ Илко Манолов. Още стотина души има в списъка на РМД-то, но повечето от тях са масовка с по няколко акции.
Корупция, която вече осем, девет години се разследва от органите на прокуратурата и правосъдието и не могат да усъдят престъпниците, показва че справедливостта и законността в страната е под всякаква критика. Ясно се вижда че българското правителство не възприема мерки, за да се справи с корупционите схеми въпреки препоръките на Европейската комисия в доклада за напредъка на България от 2006год.
През 2009год. анализът показва, че положението е почти същото. Няма осъдени за извършени тежки корупционни престъпления. Липсват доказателства или тези които ги има така са събрани, че не вършат никаква работа по време на съдебният процес.
*
* *
България разполага с разкошни ловни стопанства. Приходите от ловен туризъм възлизат на стотици милиони лева. Апетита на управляващите към тези обекти е много голям. Да вземем за пример, как се извършва приватизацията на ловното стопанство и резиденция „Огняново“.
Ето как журналистката Доротея Дачкова описва скандалната приватизация на този обект.

Снимка: Борислав Николов
Зад тази ограда започва имението на Валентина – 180 дка ловно стопанство с административни и стопански сгради. През 1999 г. тя е на 20 години и срещу 28 000 лева купува обявеното в ликвидация стопанство. Тези пет бунгала също са продадени на Валентина. В момента пустеят. .
Наблюдател
Разследване:
Валентина в страната на чудесата
Или как едно 21-годишно момиче стана собственик на 180 дка от ловна резиденция на Тодор Живков това девойче и ликвидатора се ползват с благоволението на министър Венцислав Върбанов. Ако проследите ще видите че Димитър Цанев става собственик и на 96 декара земя до централни гробища на нищожни цени.
Валентина Андрианова е симпатично русокосо момиче на 21 г. В живота й няма нищо особено – завършва обикновено училище, след това я издържат родителите й. През 1999 г. се премества от родния Свищов в Елин Пелинското село Огняново. И заживява на семейни начала с бившия полицай Димитър Цанев.

През тази порта се влиза в имението на малката стопанка.
.
Само година по-късно, в края на 2000 г., тя дава 28 000 лв. и става собственик на апетитен имот – 180 дка от бившия развъдник на фазани край селото, любимо ловно място на комунистическия елит, разположен близо до язовир Огняново, сред разкошна гора. В имота има още административна и производствена сграда, агрегатно помещение, помпена станция, три ловни къщи, 6 блока и 25 курника за фазани. Съвсем като в приказките.
Приказната реалност.
През 1999 г. дивечовъдното стопанство „Огняново“ ЕООД е обявено за ликвидация. През ноември 2000 г. в „Държавен вестник“ излиза регистрацията на фирма „Дивечовъдно фазаново ловно стопанство – Огняново“ АД. Тя се занимава с люпене и отглеждане на фазани, хотелиерство и ресторантьорство, търговия и спедиция, посредничество, ловен туризъм, внос и износ. Собствениците са трима – бившият полицай Димитър Цанев със 70%, Валентина Андрианова – 16% и Бойко Иванов – 14%. Според фирмения регистър Бойко Георгиев Иванов е в съвета на директорите на държавното „Пристанище Бургас“, както и в още няколко дъщерни на порта фирми. Ликвидаторът Георги Георгиев продава сгради от стопанството на Валентина. Тя и Цанев заживяват там.
Дотук нищо нередно. Както се казва – дай Боже всекиму. Да, ама някой налива катран в кацата с меда – в прокуратурата е подаден сигнал, че младата дама не би трябвало да разполага с толкова пари. Тя работи отскоро във фирмата на Цанев и в приватизираното ловно стопанство и заплатата й за година и 9 месеца е 1567 лв.
Образувано е дело по закона за собствеността на гражданите, според който съдът може да отнеме в полза на държавата доходи и имущество с недоказан произход. Тежката машина на Темида се задейства. На 28 януари 2005 г. Софийският окръжен съд решава, че по-голяма част от 180 дка земя, купени от Валентина, трябва да бъдат отнети в полза на държавата. Прокуратурата обжалва, защото искът й не е уважен напълно. Най-вероятно същото ще направи и Валентина, която твърди, че е невинна. Странно, но срещу останалите собственици на дивечовото стопанство не се водят подобни дела. Вероятно защото няма съмнение за произхода на парите им.

Битката на цифрите
Според прокурорския иск в периода от 1 септември 1999 г. до 31 май 2001 г. Валентина е получила законни доходи в размер на 68 067 лв. Само 1 567 лв. от тях са от заплата. 62 000 лв. са заем от трима пенсионирани служители на МВР – Христофор Филипов, Георги Райчев и Емил Манчин. Още 4 500 лв. са от наеми.
Прокуратурата изчислява, че за същия период разходите й са 98 129.02 лв. Малко над 2000 лв. от тях са пресметнати като разходи за живот според данните на Националния статистически институт, 66 000 лв. е цената, на която Валентина е купила имоти, близо 12 000 са таксите при придобиването им. 8 000 лв. пък струват 800-те акции от дивечовъдно стопанство. За три пътувания на Валентина в Германия, Украйна и Швейцария прокуратурата пресмята още над 10 000 лв. като разходи. Или с други думи – разходите на Валентина са повече от приходите й с над 30 000 лв. Затова прокуратурата настоява съдът да отнеме в полза на държавата имота на Валентинаили най-малкото незаконния й доход. Момичето не се предава лесно. Първо опитва чрез адвокатите си да докаже, че предявеният иск не трябва да се допуска за разглеждане заради непрецизно посочване на правното основание в исковата молба на прокуратурата. Съдът обаче отхвърля възраженията и дава ход на процеса.
Второ малката стопанка твърди пред съда, че не е харчила нищо при задграничните си пътувания. Цанев и различни чужди фирми плащали за пътя, хотелите и дневните. Затова сумите за пътуванията трябвало да се отнесат към доходите, а не към разходите й. Убеждава магистратите, че таксите на имотите не са платени с нейни пари, а със заем от стопанството, затова те също трябва да се смятат като доходи. А фирмата на Цанев и ловното стопанство, където работи по трудов договор, я издържат напълно.
Съдът не приема версията на Валентина, тъй като тя не представя никакви документи в подкрепа на твърденията си – няма договори за заем, нито заповеди за командироване. Цанев свидетелства в нейна защита, но това не е достатъчно. За съда е важно и че Валентина не е вписала в данъчните си декларации даренията, които твърди, че е получила. Законът за собствеността на гражданите гласи, че недекларираните доходи могат да се установяват в съдебно производство само с официални документи.
Присъдата

За година и 8 месеца – от септември 1999 г. до юни 2000 г. придобитото от Валентина имущество и разходите й са на стойност 86 969, 34 лв., пресмятат съдиите. Изчисляват още, че разликата между доходите и разходите й от една страна и придобитото имущество от друга е 17 990, 34 лв. Преценяват сумата като „значителна“ и я приемат като незаконен доход, с който е платена част от фазанарията. Отсъждат в полза на държавата да се отнеме собствеността върху идеалната част от имота, придобита с незаконните доходи, или 17 990 от 28 000 идеални части. Валентина е осъдена да плати и 719 лв. държавна такса.
Решението на окръжния съд не е окончателно. И двете страни ще го оспорят пред горната инстанция. Прокуратурата обаче вече го отбелязва сред успехите си, защото обикновено губи такива дела. А и най-трудно се убеждава първата инстанция, нагоре е много по-лесно, обясняват прокурори. Само времето ще покаже дали са прави в случая с Валентина.
Ликвидаторът
Ликвидаторът на стопанството Георги Георгиев също е клиент на Темида. На 16 ноември 2004 г. той получава тригодишна ефективна присъда заради приватизацията на фазанарията. И това решение обаче още не е в сила, а тепърва ще се обжалва. На 26 април 1999 г. по предложение на областното настоятелство на БЗНС-Народен съюз тогавашният министър на земеделието Венцислав Върбанов прекратява дейността на „Огняново“ ЕООД при условията на пълна ликвидация. Тогава Георгиев е назначен за ликвидатор. Броени дни след това, в стопанството се нанасят Валентина, Цанев и синът му. Според прокуратурата Георгиев е възложил оценка на активите, без да е извършен правен анализ на обекта и не е избрал оценителите чрез конкурс. Не е обнародвал покана до кредитори да предявят вземанията си и не е представял счетоводни отчети и доклади на министъра.
В обвинителния акт срещу него пише още, че е продал сградите на ловното стопанство по най-ниската от изготвените оценки, които не са разгледани и приети от министъра. Вредите за държавата са 126 971 лв., твърди обвинението. Съдът признава Георгиев за виновен и го осъжда на затвор и 5 000 лв. глоба. Лишава го и от правото да заема длъжност „ликвидатор“ за срок от 5 години.
Местните: Използват момичето и накрая ще опере пешкира.
Входът на имението на Димитър Цанев и Валентина в Огняново беше заключен с верига и катинар, видя екипът на в.“Сега“, който направи опит да влезе и да се срещне със стационарния телефон Валентина е добро и отзивчиво момиче и много обича да язди бялата си кобила, но според нас я експлоатират и накрая тя ще опере пешкира, казват хората от Огняново. Тя и Димитър не слизали да пазаруват в селото, а ходели с колите си до София. Според местните Димитър Цанев (наричат го Митко Червото, тъй като имал бизнес с черва) се е пенсионирал от системата на МВР през 1989 г. Според огнянци всичко било измислено от бивши ченгета.
Съдът върна ловната резиденция на Живков на младата й собственичка, след като тя успя да докаже, че за 3 години е изхарчила само 1025 лв.
Колко животновъди в България могат да се похвалят, че със скромната си заплата са си позволили да купят бивша ловна резиденция? Едва ли са много. Но Валентина Андрианова е сред тях. В приказката й има много обрати. По всичко личи обаче, че ще има и щастлив за нея край.
Първо съдът конфискува голяма част от ловната й резиденция заради недоказан произход на доходите й. По-малко от година след това обаче втората инстанция й я върна. Последна дума по казуса би имал Върховният касационен съд. По всичко личи, че съдът е успял да убеди обвинението, че Валентина няма незаконни доходи, защото във ВКС прокурорски протест няма. Срокът за сезиране на последната инстанция изтича след два дни – на 15 януари. Ако дотогава няма протест, Валентина окончателно печели съдебната битка.
.Резиденцията е любимо ловно място на елита преди 1989 г., близо до язовир „Огняново“, разположено сред разкошна гора. В имота има административна и производствена сграда, агрегатно помещение, помпена станция, три ловни къщи, 6 блока и 25 курника за фазани. Но през 1999 г. е обявен в ликвидацияПрез ноември 2000 г. пък е регистрирана фирма „Дивечовъдно фазаново ловно стопанство-Огняново“ АД. Тя се занимава с люпене и отглеждане на фазани, хотелиерство и ресторантьорство, търговия и спедиция, посредничество, ловен туризъм, внос и износ. Собствениците са трима: Димитър Цанев – със 70%, Валентина Андрианова – 16%, и Бойко Иванов – 14%. Валентина купува сгради от стопанството и заедно с Цанев заживяват там. Но в прокуратурата е подаден сигнал, че младата дама не би трябвало да разполага с толкова пари. Тя работи отскоро във фирмата на Цанев и в приватизираното ловно стопанство и заплатата й за година и 9 месеца е 1567 лв.
Образувано е дело по Закона за собствеността на гражданите, според който съдът може да отнеме в полза на държавата доходи и имущество с недоказан произход. На 28 януари 2005 г. Софийският окръжен съд реши, че по-голяма част от 180 дка земя, купени от Валентина, трябва да бъдат отнети в полза на държавата. Стопанката твърди, че е невинна, и обжалва.
Според прокурорския иск в периода от 1 септември 1999 г. до 31 май 2001 г. Валентина е получила законни доходи в размер на 68 067 лв. Само 1567 лв. от тях са от заплата. 62 000 лв. са заем от трима пенсионирани служители на МВР – Христофор Филипов, Георги Райчев и Емил Манчин. Още 4500 лв. са от наеми..
Прокуратурата изчислява, че за същия период разходите й са 98 129.02 лв. Малко над 2000 лв. от тях са пресметнати като разходи за живот според данните на Националния статистически институт, 66 000 лв. е цената, на която Валентина е купила имоти, и близо 12 000 са таксите при придобиването им. 8000 лв. пък струват 800-те акции от дивечовъдно стопанство. За три пътувания на Валентина в Германия, Украйна и Швейцария прокуратурата пресмята още над 10 000 лв. като разходи. Или с други думи, разходите на Валентина са повече от приходите й с над 30 000 лв. Затова прокуратурата настоява съдът да отнеме имота на Валентина или най-малкото – незаконния й доход. Момичето не се предава лесно. Твърди пред съда, че не е харчило нищо при задграничните си пътувания. Цанев и различни чужди фирми плащали за пътя, хотелите и дневните. Затова сумите за пътуванията трябвало да се отнесат към доходите, а не към разходите й. Уверява магистратите, че таксите на имотите не са платени с нейни пари, а със заем от стопанството, затова те също трябва да се смятат като доходи. А фирмата на Цанев и ловното стопанство, където работи по трудов договор, я издържат напълно.
Съдът не приема версията на Валентина, тъй като тя не представя никакви документи в подкрепа на твърденията си – няма договори за заем, нито заповеди за командироване. Цанев свидетелства в нейна защита, но това не е достатъчно. За съда е важно и че Валентина не е вписала в данъчните си декларации даренията, които твърди, че е получила. Законът за собствеността на гражданите гласи, че недекларираните доходи могат да се установяват в съдебно производство само с официални документи.
За година и 8 месеца – от септември 1999 г. до юни 2000 г., придобитото от Валентина имущество и разходите й са на стойност 86 969, 34 лв., пресмятат съдиите. Изчисляват още, че разликата между доходите и разходите й, от една страна, и придобитото имущество, от друга, е 17 990, 34 лв. Преценяват сумата като „значителна“ и я приемат като незаконен доход, с който е платена част от фазанарията. Отсъждат в полза на държавата да се отнеме собствеността върху идеалната част от имота, придобита с незаконните доходи, или 17990 от 28000 идеални части.
Решението на окръжния съд не е окончателно. Но прокуратурата побърза да го отбележи сред успехите си, защото обикновено губи такива дела. А и най-трудно се убеждава първата инстанция, нагоре е много по-лесно, обясняваха прокурори. Както се случва понякога, горната инстанция – в случая Софийският апелативен съд, е на различно мнение. И смята по различен начин.
Разликите идват основно от две места. Първата инстанция реши, че близо 12 000 лв. такси и данъци за имотите на Валентина са направен от нея разход. САС обаче приема, че за тези разходи тя е получила заем от фирмата на Цанев. Другата разлика идва от задграничните пътувания на жената. Те бяха пресметнати като разходи от 5092 лв. от окръжните съдии. Но горната прие, че разноските са платени от Цанев или от чуждите фирми, на които са гостували.
Така според апелативните магистрати разходите на Валентина за периода са 69 025 лв., а приходите й – с 5446 лв. по-малко. „Това превишение обаче не може да се приеме като значително по терминологията на закона, поради което не е налице незаконен доход. Предявеният от прокуратурата иск се явява неоснователен“, пише в решението на САС.
Но според същото това решение Валентина може дълго време да живее с тези близо 5500 лв. Магистратите приемат, че за три години и половина – от началото на 1998 г. до средата на 2001 г., жената е изхарчила само 1025 лв., защото по всякакъв начин е била осигурявана от Цанев. Ако пък се вярва на твърденията на Валентина пред съда, тя няма абсолютно никаква нужда от пари. Така че с тези 5500 лв. на практика може да живее до края на живота си или поне докато е с Цанев. Според показанията им Валентина е назначена във фирмата му, която се занимава с животни, като секретар. Фактически обаче отглеждала животни в стопанството. При пътуванията на шефа в чужбина пък го придружавала като технически сътрудник. А фирмата плащала за всичко, което й е нужно – облекло, обувки, жилище, вода, ток, транспорт, храна. Дай, Боже, на всеки животновъд такива благини.
„На 2 февруари връчих на Валентина призовката, която дойде в кметството. Момичето се отзова веднага и я подписа“, разказа пред „Сега“ кметът на село Огняново Александър Стоилов. Той не скри, че са в обтегнати взаимоотношения с Димитър Цанев. „За мен това си е пладнешки обир. Само инкубаторът струва 150 хил. долара. А от инкубатори излизат по 166 000 фазанчета на година“, сподели директорът на държавното дивечовъдно стопанство Харизанов. Той е началник на стопанството от 2001 г. – няколко дни след като е осъществена сделката. Преди това е работил пак там. След продажбата на държавата останала хижата, земя и малко стопанство. Ловният дом и до сега е известен като резиденцията на Тодор Живков. За последно бившият първи е отсядал в нея на 21 януари 1984 г.
Кметът Александър Стоилов показа оценката за дълготрайните материални активи на цялото стопанство, направена на 31 март 1992 г. Тя е 5 597 993 лв. Сградите са оценени на близо 3 млн. Машините и съоръженията – на около 2,5 млн. лв., транспортни средства на 96 504, а останалите активи за около 35 000 лв.

„За мен това си е пладнешки обир. Само инкубаторът струва 150 хил. долара. А от инкубатори излизат по 166 000 фазанчета на година“, сподели директорът на държавното дивечовъдно стопанство Харизанов преди година пред екип на „Сега“. Той е началник на стопанството от 2001 г. – няколко дни след като е осъществена сделката. Преди това е работил пак там. След продажбата на държавата останали хижата, земя и малко стопанство. Кметът на селото Александър Стоилов пък показа оценката за дълготрайните материални активи на цялото стопанство, направена на 31 март 1992 г. Тя е 5 597 993 лв. Сградите са оценени на близо 3 млн. Машините и съоръженията – на около 2,5 млн. лв., транспортни средств а на 96 504,а останалите активи за около 35 000лв

Крадец наЕЛЕНА ЕНЧЕВА
Висш прокурор е определил 10 000 лв. гаранция за ексземеделския министър Венцислав Върбанов, съобщиха магистрати. Новината бе потвърдена и от заместника на Филчев Христо Манчев. „Разпоредил съм делото да приключи с обвинителен акт в максимално кратки срокове и да се внесе в Софийския градски съд“, обяви още Манчев.
Имунитетът на Върбанов, който сега е депутат от СДС, бе свален от парламента на 21 март по искане на Никола Филчев.
Преди това специална комисия на НС ревизира делата на фонд „Земеделие“ и прати на прокуратурата 19 папки с материали.

Мярката за неотклонение е била определена онзи ден. Тогава ексминистърът бил привлечен като обвиняем по три текста на НК – за безстопанственост в особено големи размери, особено тежко престъпление по служба и за престъпление, свързано с приватизацията. Максималното наказание е 10 г. затвор.
В искането си за сваляне на имунитета на Върбанов Филчев бе посочил като прегрешения неиздължени кредити за 37 млн. лв. към фонд „Земеделие“, ощетяването на фонда със споразумение за продажба на трактори и фрези на производителите, нарушения при приватизацията на „Добруджанска гора“ и „Геоводинженеринг“. Според зам. главния прокурор Христо Манчев повечето от сигналите са се потвърдили.

Ето как се коментират новините от журналистката Фани Чоджумова и коментар от прокурор Мариана Станкова:

Венцислав Върбанов на съд за източване на фонд „Земеделие“
прехода е Венцислав Върбанов.

Венцислав Върбанов, брат му Любомир Върбанов и Светлозар Дичевски владеят 800 000 декара земя в Дунавската равнина. Владеят земя от Балчик до Монтана. Земята е заграбвана по времето когато беше министър. Завладяха цяла Северна България с престъпна измамна схема. Цедирани са вземания на банки към земеделски кооперации и мелници. Така е вземена мелницата в „Славомел“ и Плевенската мелница. Издава се изпълнителен лист и имота се обявява за продан. Оценката се прави от техен човекр най-често Капка Радевар която работи в съдружие със съдия-изпълнител Цветозар Найденов, а той пък е всъдружие със съдия Кристина Лалева, снаха на Иван Лалев,които се ползваше от министър Върбанов за получаване на комисионни

Крадец на прехода е Венцислав Върбанов, заедно със всичките му братовчеди и брат му Любомир Върбанов, всичките са за затвора. Откраднаха имотите на Главния изчислителен център на министерство на ЗЕМЕДЕЛИЕТО-преименуван във фирма „Агробизнесинформ“. Две административни сгради и седем магазина, досега са спечелили 3 милиона само от НАЕМИ. А имотите са купени с пари на дружеството за 180 000лева.

Как министерски съветник купи 2,5 дка за…339 лева

Десетина са заменките на територията на една от най-атрактивните общини по Черноморието – Несебър. Първата и най-фрапиращата бе за 2,5 дка край морето, които бяха заменени за 8 дка край Костинброд. Така бившият министър на земеделието и горите Венцислав Върбанов даде стартът на уникалното облагодетелстване с евтин държавен горски фонд. Още през 2000 г. той издаде заповед и съветникът му Евгени Димитров замени с държавата 8 декара нива край село Маслово, Костинбродско, а в замяна получи парче на Черноморието. Несебърският имот на Евгени Димитров е на самия главен път, водещ към Слънчев бряг, на кръстовището към сградата на местната община в новата част на града и на около 320 метра от плажната ивица.
Мястото граничи с пясъчните дюни, които са редки природни дадености и би трябвало да бъдат включени в Червената книга като защитен природен обект, който е изключителна държавна собственост.
«Случаят е още по-скандален, тъй като въпросната площ край Костинброд не само е заменена за крайбрежна, почти на пясъчната ивица на Несебър, но и на Евгени Димитров е доплатено, защото по документи се оказва, че земята в Несебър е 8-ма или 9-та категория, което значи – неплодородна земя. А пък на него му е взета изключително плодородна почва край Костинброд. Така освен, че му се прави подарък на Черно море в Несебър, му се и плаща за този подарък, коментира Меглена Плугчиева – бивш заместник-министър на земеделието и горите в кабинета на Симеон Сакскобурготски.
Всъщност, за да се извърши замяната, имотите са били оценени от лицензирани оценители. Костинбродската нива е оценена на над 2 700 лева. А стойността на имота в Несебър е… 339 лева.
Именно разликата от над 2400 лева би трябвало да е доплатена, видно от заповедта на ексминистъра Венцислав Върбанов..
Ниската стойност на тогавашния държавен имот не може да не породи сериозни подозрения. По това време в Несебър квадратен метър земя се е продавал от 17 до 27 долара. Преизчислена по пазарни цени, цената на имота на Евгени Димитров би била над 40 хиляди долара.
И тогава, както и сега, оценителите на горските имоти се оправдават с Наредбата за оценка на горите, в която цените продължават да са смешно ниски.
Цената тогава се е определяла по два показателя – оценка на насажденията и оценката на земята в горския фонд. И като няма дървета се получава, че земя на 300 метра от плажа на Несебър струва 6 стотинки на кв.м. Толкова е по официалната държавна наредба цената на земя горски фонд «нелесопригодна голина». Дори да се сложи коефициент 1.8 примерно за близост до море, урбанизирана територия или селищно образувание, правете сметка за какви цени става въпрос. След като се действа по наредба, какво нарушение после да търсят съдебните органи.
А наредбата е приета през 1998 г. от същия този екип, в който са влизали министър Венцислав Върбанов и съветникът му Евгени Димитров. Първото й изменение е едва през 2001 г., непосредствено преди смяната на правителството на ОДС с това на НДСВ. Но това изменение не касае цените на имотите. Според първата наредба изискването оценителят да отиде на мястото, дори не е било задължително.
Мястото е описано като пясък и почва с единични дървета от топола. Само няколко години по-късно имотът струва вече около 60 000 евро без регулация. Когато този имот е влязъл в регулация, неговата стойност се е качила на 100 хиляди евро.
Справката в община Несебър показа, че има преписка за включване на имота в регулация и скица с виза и проект за строителство на голяма сграда.
За вкарването в регулация не можем да бъдем категорични, но строителството е осъществено. Върху дюните израства солидна сграда, вече преминала през ръцете на няколко местни фирми и препродадена. Освен апартаменти, тя е заредена с луксозни офиси на фирми и банки и продължава да снася златни яйца на собствениците на имота.