Гледна точка

LulaБлогърите: Мартин Хъчинсън – Задръжте с еуфорията

Устремът, който Бразилия показваше през последните години изглежда се забавя. Растежът на БВП на страната от 1,3% през третото тримесечие бе по-слаб от очакваното и изостава от темповете, на които бяхме свидетели през 2008 година. Това леко забавяне може да е резултат и от укрепването на реала след срива му от миналата година. Еуфорията на фондовата борса, обаче изглежда прекомерна, а растежа на Бразилия далеч не достига нивата на Китай.

Най-голямата южноамериканска икономика успя да изпревари мнозина други за периода 2008-9 година благодарение на диверсифицираните си ресурси, разумната монетарна политика и здравословна фискална политика. Гъвкавостта на валутния курс също имаше роля – 35 процентния срив на реала през есента на 2008 предотврати срива в износа и изигра основна роля във възстановяването на икономиката.

Последните цифри за БВП, въпреки че не оправдаха очакванията все пак говорят за реален ръст на годишна база в икономиката от около 5%. Реалът се възстанови почти до нивата отпреди кризата, както и фондовата борса, която отбеляза ръст от 83% през годината.

Но има и появяващи се проблеми. Укрепването на реала води до спад в износа. Публичните разходи – високи дори за стандартите на развиваща се страна нараснаха с 16% спрямо миналата година. Излишъкът по предварителния бюджет е по-малко от една трета от целта, установена по закона за бюджета, опасен дефицит предвид дълговете на страната. Единствено монетарната политика изглежда според разчетите – ОЛП е на 8,75% близо 4 процентни пункта над нивото на инфлацията в страната.

Правителството на Лула да Силва също така реши да ограничи икономическата си „отвореност”. То наложи данък върху чуждите инвестиции в страната и промени доскоро благосклонния към чужди петролни компании режим за добив. При задаващи се избори догодина и като се отчете факта, че няма изгледи за промяна във фискалната политика икономическата политика на правителството може скоро да започне да застрашава конкурентността на страната.

Това говори, че страната едва ли ще успее да задържи на устойчиви нива бурния си икономически растеж, вкарал я в неформалната група БРИК на звездите сред нововъзникващите пазари. Еуфорията по успехите на страната може да се окаже преждевременна, както се е случвало доста често в миналото.

GreeceВолфганг Мюнхау – Гърция не може да очаква подаръци от Европа

Волфганг Мюнхау е колумнист на Financial Times и бивш редактор във Financial Times Deutschland. Статията е последната му публикация във вестника.

След Дубай – ще е ли Гърция следващата? Въпросът технически е грешен, защото Dubai World не е държава, а контролирана от държавата компания. Но на много инвеститори не им пука за разликата. Миналата седмица инвеститорите започнаха с основание да се плашат на тема държавен фалит. Така че – какво ще кажете за Гърция?

Чудехме се за възможността за фалит на Гърция в началото на годината, когато спредовете по облигациите на еврозоната неочаквано се увеличиха. През февруари Пеер Щайнбрюк, бившият германски финансов министър рязко сложи край на спекулациите, като заяви, че Еврозоната ще се намеси и няма да остави никой да загази. Конкретен план за действие нямаше. Нямаше и конкретни действия по промяна на европейските договори. Нямаше отпуснати заеми. Само едно изречение. Инвеститорите му повярваха и всичко беше добре – поне за известно време.

Спекулациите сега се връщат, но има една разлика. Еврозоната няма да дойде и да помогне на Гърция този път – вербално или по друг начин, ако страната не изпълни ред условия, които ЕС твърде вероятно ще й наложи през идните месеци.

Властите в ЕС с право или не, са по-притеснени от моралния ефект от спасяването на фалирала държава, отколкото от ефекта на разпространяване на потенциален гръцки фалит върху други страни в Еврозоната. Ако е изправена пред избора за запазване на цялостта на пакта за стабилност и цялостта на Гърция те ще изберат първото. За да запазят това, което е останало от пакта за стабилност те са решени да свържат всяка помощ с готовността на страната да се подчинява. Иначе ЕС се страхува, че може да загуби контрола над процеса по бюджетирането и на други места в зоната. А никоя страна в Еврозоната не се е държала по-пренебрежително с пакта от Гърция.

Ето ви числата. Тази година бюджетният дефицит ще нарасне до 12,7% от БВП – и това е ако приемем, че няма да се разкрият разни бюджетни трикове. Deutsche Bank калкулира наскоро, че съотношението публичен дълг на страната спрямо БВП отива към 135%. Брутният външен дълг – дългът на частният и публичния сектор към външни кредитори беше 149,2% към края на миналата година. Реалният разменен курс е нараснал със 17% от 2006 година насам, което означава, че страната губи конкурентоспособност при невероятни темпове. Ако Гърция не беше в Еврозоната тя щеше да върви директно към фалит.

Проектобюджетът на страната за 2010 година предвижда намаляване на бюджетният дефицит до 9,1% от БВП. Но цифрата е подвеждаща. Лъвският пай от това намаление според администрацията ще дойде от данъчни мерки, в основната си част под формата на борба с укриването на данъци. Приходите от укриване на данъци са винаги перо номер едно в списъка на отчаяните правителства. Европейската комисия и европейските финансови министри, които са чували тази приказка и преди с право настояват за ИСТИНСКА редукция в разходите. За такава настоява и Йоргос Провопулос, управителя на централната банка, който настоява, че 2/3 от тази редукция трябва да дойде под формата на рязане на разходи. Ако парламентът одобри „мекия” бюджет предложен от правителството идния месец ЕК почти сигурно ще определи усилията като недостатъчни и ще изиска допълнителен бюджет. Не е изключено да поиска и структурни реформи, в това число пенсионна реформа.

Ако гръцкото правителство откаже да се съобрази, следващата стъпка би била наказателна процедура. Така че вместо да помогне на Гърция ЕС може да наложи наказание на страната. Това допълнително ще влоши гръцкото финансово положение.

Настоящата стратегия на ЕС е стратегия на политически натиск – дори с цената на провокиране на финансова криза – със стратегическата цел да накара гръцкото правителство да омекне. Това е опасна стратегия, която лесно може да се обърне срещу съюза. Дори ако приемем, че гръцкият премиер Папандреу е отзивчив към искането на ЕС той ще срещне невероятна опозиция ако се опита да приложи драконовски строги мерки. Това ще е точно обратното на това, което той обеща по време на скорошните избори. Истинският проблем е, че гърците не бяха подготвени от техните политически лидери за това, което им предстои.

И така – какво ще се случи, ако Гърция не може да посрещне навреме задълженията по разплащанията по облигациите си или не успее да рефинансира настоящите дългове. Около две трети от публичният дълг на страната се държи от чужденци. Според изчисленията на Deutsche Bank Гърция ще иска да набере близо 31 милиарда евро в нови заеми плюс 16 милиарда евро за да рефинансира стари. При липса на помощ от Еврозоната гръцкото правителство ще трябва да се обърне за помощ към МВФ при проблеми с рефинансирането. За разлика от Аржентина Гърция не може да обезцени валутата си, нито е реалистично да напусне Еврозоната. Това означава, че под една или друга форма, с или без фалит трябва да дойде някакъв подобен на този в Латвия режим. Но може би е далеч по-приемливо, от гледна точка на правителството този режим да му бъден наложен отвън, отколкото да се наложи отвътре. Това е друг довод, поради който ЕС ще е доволно да остави нещата в ръцете на МВФ.

Точно както гърците не са готови за режим, инвеститорите не са готови за това, което ги чака. Все още бих заложил срещу потенциален фалит на страната. Но се чудя дали спредовете по настоящите гръцки ДЦК отразяват реалния риск?

Блогърите: Дейвид Мъркел – Дубай:Преценка на въздействието

При всеки пазарен бум винаги има области на прекомерност. Дубай е доказателство за това. Защо им е да строят най-високата сграда в света или палмов остров в Персийския залив? Евтин капитал, „яздещ” върху петролния бум изстреля Дубай до невероятни висоти.

В икономическата игра на показване на мускули Дубай е в края на редичката – те не са голям енергиен производител, като съседите си, но имат грандиозни идеи, които работят, когато тези с петрол около тях решат да похарчат пари наблизо за забавления, вместо да ги харчат навън.

Сега шампионската корпорация-предприемач на Дубай Dubai World е пред банкрут. Като се вземат предвид гаранциите по дълга на правителството на Дубай – какво се случва? Дубай не е голям, а като част от Обединените арабски емирства (ОАЕ) е зависим от останалите емирства, особено от Абу Даби. Опасението е, че ще има ефект на „заразност”, който ще засегне вярата в кредитоспособността на свързаните с него компании – особено на онези, които кредитираха Dubai World. Това, в огромна степен са свързани с ОАЕ банки и европейски банки. Засега това не е проблем за САЩ, освен ако не стане голям проблем за Европа – поне засега това е малко вероятно, но опасенията идват от високия ливъридж на европейските банки. Неслучайно долара, като убежище в кризисни времена, поскъпна при новината.

Вторичният шок би засегнал много държави подобни на Дубай – други страни, които взимаха огромни кредити за да финансират бурния си растеж. Това означава, че много нововъзникващи икономики ще бъдат засегнати от тази миникриза.

Това, което инвеститорите трябва да помнят е, че при нормални обстоятелства (мир, липса на глад, чума или див социализъм) икономиката обикновено расте с по около 2% на година. За да увеличат този ръст страните често взимат заеми и при подходящи обстоятелства това е печеливша стратегия.

Но, в повечето случаи огромното нарастване на нивата на дълга се асоциира с фалит. Във финансова система с висок ливъридж, където самите кредитори са силно задлъжнели фалитите могат да се разпрострат с ефекта на доминото. Освен това се пораждат опасения, както споменахме по-горе, за другите страни, с подобни проблеми с дълга. Това води до риск от спад в готовността на инвеститорите да поемат риск.

Често в такива моменти се появяват различни министри/бюрократи и казват: „Тук няма нищо фундаментално сбъркано. Всичко, което ни е нужно е да възстановим доверието. Няма проблем с платежоспособността, има проблем с ликвидността.”

Хм, може би, но си дръжте ръката върху портфейла. Човек трябва да прецени колко отделими са отделните проблеми. Където съществува опасност от „заразен ефект” е като голямо струпване на домина. Колкото по-голям ливъридж има някой, толкова по-голямо е доминото. Колкото по-голям ливъридж има в системата, толкова по-наблизко са наредени домината. Редичката от домина може да е стабилна за известно време. Стабилна, докато някой бутне ключовото.

В момента повечето анализатори казват, че ситуацията е под контрол и след два дни на спадове европейските пазари се възстановиха в петък. Цените на облигациите, близки до Dubai World се сринаха, а S&P и Moody’s намалиха значително рейтинга им, като съществува опасността да обявят забавянето в плащанията за неплатежоспособност.

(Също така, за чест на Moody`s – те понижиха рейтинга на много юридически лица, свързани с Дубай по-рано през месеца. Да припомня, когато гледате рейтинговите агенции – не гледайте рейтинга, четете какво казва анализатора. В случая – анализатора на Moody`s в началото на месеца набляга върху липсата на гаранции от страна на Дубай)

Просто казано, бъдете внимателни. Общият размер на дълговете на всички участници, свързани с Дубай не е ясен. Не е ясна и степента на готовност на приятели и кредитори да подкрепят Дубай. В кредитният бизнес да разчиташ на добрината на непознати не е умна стратегия. Въпросът е да предугадиш какво ще се случи и да избегнеш ситуации с дългове, където неофициалната зависимост от трети страни е в огромна степен причина за липса на надежност. Бих добавил, че инвеститорите в дългови инструменти, включително ислямските псевдо-облигационни емисии трябва да са наясно с липсата на гаранции. Проучвайте внимателно проспектите в такава ситуация и избягвайте неясните рискове, особено по време на бичи пазар.

Блогърите: EvilClown – Хазартът в България – по-добре да е на светло

Вдигат данъкът на хазарта. Някои, като господин Костов дори предлагат да бъде забранен напълно. Това не ви разстройва, нали? Принципно мен не би ме разстроило също. Хората имат съвсем разбираемото и естествено чувство на неприязън към хазартния, алкохолния или цигарения бизнес и към „бизнесмените” заети в него.

Със следващите редове, обаче ще се опитам да кажа защо вдигането на ставките или забраната на хазарта като легален бизнес не е сред най-разумните идеи от гледна точка на мен – средностатистическия данъкоплатец.

Поставянето на хазарта, алкохола и цигарите под общ знаменател е удачно и от друга гледна точка. И трите бизнеса разчитат на един общ лайтмотив – зависимостта на потребителите си. Всеки който е бил в среда на заклети пушачи, пиячи или комарджии добре знае до какви крайности са способни въпросните „потребители” на стоката/услугата. (В казармата, например помня крайни картини на спекула, когато една цигара се продаваше на цената на кутия просто, защото е последна и скоро не се очертават нови).

Извод: Забраната на хазарта и поставянето му извън закона по никакъв начин не влияе нито на оборота, нито на нагласите на играчите. Простичко казано – дори и да бъде поставен извън закона хазарта ще прави същите обороти, каквито и досега. Разликата е, че ще се контролира на 100% от подземния свят и държавата няма да има никакви ползи – нито работни места в сектора, нито данъци, да не говорим за ползи от нарастващата популярност на хазартния туризъм.

За да не сме голословни ще цитираме скорошна статия от руската информационна агенция Новости. През юни Русия забрани хазарта със закон, като паралелно с това създава четири игрални зони – в Приморски край, Алтайска област, Калининградска област, както и на границата на Краснодарски край и Ростовска област.

Правната рамка е прокарана, но самото проектиране и изграждане на зоните ще отнеме доста време. Поне 4-5 години. Междувременно част от играчите се насочват навън. Но това е много малка част. Останалите остават в страната и залозите им се приемат от нелегални хазартни оператори (хубав евфемизъм за мафия).

„За четири месеца, след приемането на закона само московската полиция е провела 273 проверки по жалби на граждани за дейността на хазартни заведения. В резултат на проверките са възбудени 20 наказателни дела, 23 случаи на административни престъпления и са конфискувани близо 800 единици игрално оборудване.”

Това е картинката само за 4 месеца и само на територията на Москва. Не изглежда хазартният бизнес да е спрял – просто е преминал в други ръце.

Мисля, че тези които знаят кое е най-близкото магазинче за цигари без бандерол ме разбират добре. Силните ограничения, високите ставки или пък пълната забрана на една дейност винаги имат обратния ефект – облагодетелстват подземния свят.

Най-известният пример на света е Ал Капоне и сухия режим.

Да погледнем това от което се оплаква единственият лицензиран спортен букмейкър на територията на България – Еврофутбол.

От компанията излязоха с няколко декларации, статии и интервюта в които сочат, че дори данъка, който плащат в момента е убийствен, тъй като той се начислява върху оборота и ги прави тотално неконкурентни на онлайн-операторите, заклеймени от тях като „нелегалните Интернет хазартни оператори”.

В позицията на Еврофутбол има и доза истина, но разбира се не цялата истина.

Еврофутбол изчислява, че въпросните оператори са правили оборот през 2007 година в размер на 700 милиона лева, а през 2008 година прави допускане, че сумата е минала 1 милиард лева от операциите на въпросните онлайн-оператори на българския пазар. И сочи с пръст – ето какво потенциално изпуска държавата:

„Държавният бюджет губи от неплатени данъци за 2008 г. над 120 млн. лв., като за 2009 г. най-вероятно тази сума ще надхвърли 160 млн. лв. Всяка година тази сума нараства с 20% до 40%” (Позиция от Официален уебсайт на Еврофутбол)

Да обясним как точно печели букмейкъра в сравнително елементарен пример – Ако искате да заложите на събитие с 50:50 вероятност едва ли има по-добър вариант от „Кой отбор ще започне пръв мача” – който се предлага от много букмейкъри. Това е реално игра на ези-тура. В такъв случай букмейкъра си начислява минимална печалба от 5%, която намалява от двата коефициента. По този начин вие имате – за отбор А – 1,9, за отбор Б – 1,9. Ако заложете лев и познаете – печелите 1,9. Ако не познаете – губите левчето залог. Ако се опитате да покриете и двата варианта – ще е безсмислено – ще сте на 5% (в случая) загуба.

Тази печалба, отразена в коефициента варира. При повечето букмейкъри, в зависимост от събитието и най-вече от риска е от 5 до 12-13%. При Еврофутбол тя е 15-20%, в някои случаи и повече.

Разликата, както обясняват от Еврофутбол идва от това, че онлайн букмейкърите не плащат данъци (това е вярно за част от тях), защото са регистрирани в офшорни зони. Действително, една голяма част от онлайн хазартните оператори покриващи и България са регистрирани в данъчни убежища – островите Ман, Уайт, Малта, както и Гибралтар, Белиз, Коста Рика и т.н.

Еврофутбол се оплаква от това, че е принуден да „вкара” данъците заедно с печалбата си в коефициента. Това води до абсурдната ситуация – едно спортно събитие, което онлайн букмейкъра предлага при коефициенти 1,9/1,9 при българския букмейкър да се предлага при 1,67/1,67. За всеки комарджия, който рискува 100 лева (примерно) разликата между печалба от 190 и от 167 предрешава избора къде да играе. Това прави Еврофутбол тотално неконкурентен.

Интересните въпроси тук са два – Първият е: Може ли държавата да впрегне ресурс и да събере тези 100-120 или 140 милиона от данъци от въпросния оборот от милиард?

Отговорът е – Естествено, че не. Онлайн хазартните оператори са намерили добре вратичките и се ползват от тях. Тук е мястото да разсея два мита. Първо, факта че не подлежат на данъчно облагане не означава, че правят баснословни маржове. Характерът на бизнеса е такъв, че не го позволява. Второ твърдението, че са нелегални. От гледна точка на международното право въпросните сайтове са напълно легални и при това голяма част от тях (повечето българи вярвам играят в такива) са лицензирани. Лицензът и неговото отнемане са доста фундаментални въпроси за тях и в повечето случаи те са коректни със своите потребители. Може да се каже, че в последните години българските потребители на услугата онлайн-залагания станаха доста грамотни и като резултат се насочиха към ползването на най-високите стандарти, които се предлагат в онлайн пространството.

Това включва не само атрактивност на коефициентите, но и качество на обслужване, коректност, скорост на обработка на залозите и печалбите, добра обратна връзка и т.н. Защо българската държава не може да събере въпросните пари от чуждите онлайн букмейкъри? Просто никой от тях или съвсем нищожна част биха се съгласили да попаднат под българската данъчна юрисдикция.

Тук идва вторият и по-интересен въпрос. И той оставя темата с отворен финал. Хазартът у нас очевидно е бизнес с много добър оборот. И е бизнес, който държавата изпуска да изтече – или навън или към подземния свят. Личното ми мнение е, че проблема идва от непознаване на бизнеса и от правилния подход за неговата регулация. Или, което е интересна насока на размисъл…От добро познаване, но умишлено допускане да изтича – навън или надолу.

Защото, ако се върнем към аргументите на Еврофутбол за това какво губи държавата от онлайн-операторите можем да си зададем и ред други въпроси – Защо има един-единствен букмейкър в България? Случайно ли е, че за 20 години не се създаде конкурентна среда? Защо държавата удобно забрави да направи свой букмейкър или да развие Спорт Тото 1 в конкурентен продукт?

Тук е мястото да направя един паралел. В началото на пролетта на тази година почти същият спор се разгоря и в американския щат Ню Джърси. Там ред хазартни игри и лотарии са разрешени, но спортните, в това число онлайн залаганията – не са. Въпросът беше – да се позволи ли легализирането на спортните залагания. В случаят с Джърси предполагаемият оборот беше 10 милиарда долара годишно, а данъчната ставка при тях е 8%.

Тогава ми попадна мнението на местен блогър, който също изброяваше всички за и против и стигаше до същия извод. В крайна сметка приходите на хазната и в двата случая (и за България и за щата Ню Джърси) са пренебрежителни. Видно е, че държавата няма да се издържа от хазарта. Но не е ли по-добре за държавата да държи този бизнес колкото може по-светъл и по-чист, вместо да оставя целият пай да отива за мутрите.

Статията се публикува в spеkulanti.com със съгласието на автора

Обади се на приятел: Канадска схема за търгуване с вътрешна информация завърши със самоубийство

Insider tradingТелефонното позвъняване на Бъдни вечер 2007 бе като всички други. Гил Корнблъм, уважаван адвокат от Торонто съобщи на приятеля си от правния факултет, в момента безработен консултант Станко Грмовшек, че скоро ще се случи корпоративно сливане – да започне да купува акции.

Старите приятели бяха правили печалби по този начин вече десетки пъти, като ползваха поверителна информация доставяна от Корнблъм за големи пазарни ходове, като сливания и придобивания.

Въпросното сливане далеч не беше от висок ранг – щатският производител на строително оборудване Terex купуваше ASV, който правеше дизайна и произвеждаше пътностроителна техника – но тя доведе до най-големият удар на дуото. Ако ден храни година – този ден им донесе 1 милион долара.

Сделката обаче бе достатъчно голяма да разбуди властите за продължилата 14 години и включваща 46 сделки схема за търговия с вътрешна информация – най-голямата в Канада изобщо. За това време те бяха успели да си „заработят” над 9 милиона долара, според канадските регулатори.

Схемата излезе на бял свят по-малко от две седмици след най-голямата схема за търгуване с вътрешна информация от страна на хедж фонд – тази на Galleon и свързаните с нея ред щатски „сини чипове”.

Канадският случай вероятно не е толкова „високопрофилен” и не е свързан с такива огромни суми, но определено детайлите изложени в съдебните документи звучат като от детективски роман за престъпността с бели якички.

Във вторник 40-годишният Грмовшек се призна за виновен по предявените му обвинения, ден преди това най-близкия му приятел и кум на сватбата му – Корнблъм…се самоуби хвърляйки се от мост над магистрала в Торонто. Двамата се бяха съгласили да сътрудничат на властите в САЩ и Канада.

„Самоубийството дойде след дълъг период на депресия” – заяви жената на Корнблъм пред вестник Globe and Mail. Според местните медии той е направил два неуспешни опита за самоубийство по време на месеците, в които е траело разследването.

Двамата са замислили схемата по време на годината в която Корнблъм започва да чиракува в адвокатска кантора в Торонто – 1994-95. През въпросната година Корнблъм е дал на Грновшек информация за поне две сливания, свързани с канадски компании.

През 1999 двамата вече са успели да натрупат по 600 000 канадски долара по сметка в Бахамите, така че да си купят жилища в богаташки квартали на Торонто.

Но след като успяват да „касират” информацията си за 40 сделки, някои от тях с участието на имена като Staples, ING Groep и Alcoa Inc, както и по-слабо известни минни компании те попадат в полезрението на властите.

Случаят е смайващ с простотата си и комичен от гледна точка на заплетеността си, като двамата започват да стават изключително параноични с годините.

Приятелите и познатите описват двамата, особено Корнблъм, като уважаван и изключително интелигентен.

„Кой би очаквал подобно нещо?” – казва приятел от детството на Корнблъм – „Той беше изключително надарен младеж, имаше по-скоро артистични заложби, отколкото такива в науката”

Първата фаза на схемата трае от 1994 до 1998. Двамата завършват Правния факултет на университета Йорк в Торонто. Корнблъм работи като сътрудник в Ню Йорк в Sullivan&Cromwell – престижна адвокатска кантора, която е специализирана в сливания и придобивания.

Грмовшек се отказва от правото през 1997. Той е енергичен партньор, обаче. Грмовшек звъни на приятеля си в 4 часа посред нощ за да го събуди и да е сигурен, че младия адвокат ще стигне в офиса достатъчно рано, така че да прерови стаите с факсовете и копирните центрове за детайли за предстоящи сливания.

Като „един от многото” адвокати Корнблъм не събира информацията за предстоящите сливания само от случаите по които работи, но и от разговори с други адвокати по време на обедите и при уж случайни разговори из коридорите. Чете паметни записки оставени в офисите, добира се до пароли за достъп до чужди компютри и чете усилено вълнуващи го файлове.

След това звъни на приятеля си и двамата делят печалбата 50/50.

„Като цяло е твърде прост сценарий за схема” – казва пред Ройтерс адвоката Дарил Левит от Macleod Dixon в Торонто.

„Ако участваш в сделка и знаеш, че компанията, обект на сделката ще бъде купена с премия от 30% над цената на която се търгува в момента всичко, което ти трябва е да вдигнеш телефона и да се обадиш на приятел за да му предоставиш тази информация”

Половин десетилетие след началото на начинанието им, обаче стреса надделява. Двамата си взимат петгодишна почивка от престъпния живот. В този период Корнблъм сменя правните кантори в които работи няколко пъти.

Когато партньорството се подновява през 2004 двамата са много по-предпазливи, въпреки че нарастващата им алчност в крайна сметка ги застига.

Към краят на схемата, когато Корнблъм работи за канадския офис на Dorsey & Whitney, щатска правна фирма, според следователите той започва да става по-нервен и не смее да звъни на Грмовшек от телефона в офиса си.

„От 2006 година нататък Корнблъм започва да използва платени телефони за да звъни на приятеля си в опит да скрие контакта с него” – пише в съдебните документи.

Двамата имат ежеседмична среща за обяд. В нея обменят информацията и подробности около покупката на акциите.

Грмовшек става особено изобретателен в създаването на сметки от името на приятели и роднини и дори съсед от които купува акциите точно преди сливането или придобиването да бъде оповестено…и от които, разбира се продава, когато акциите се изстрелят.

Според данните съдържащи се в обвинителният акт Грмовшек е търгувал от името на родителите си, сестра си и зет си, бившата си жена, приятел и неговата жена и дори от името на бившия си съсед.

Властите коментират, че приятелите и роднините не са знаели, че са част от схема за търговия с вътрешна информация.

Един от любопитните моменти в случая е, че Корнблъм поне частично е „хващан в крачка”, защото е хванат да използва компютрите във фирмата за да търси информация без да го таксува на клиентите като свършени часове, както е редно.

Въпреки че все още не е ясно как властите са разкрили схемата, явно регулаторите са станали подозрителни за извършващи се сделки с акции на въпросните компании точно преди обявяването на сливането/придобиването. Това ги е довело до общата нишка – правната кантора, която е участвала при сделките.

Правната кантора проверява компютърните си записи – за да види, освен всичко друго кой е имал достъп до подозрителните случаи. При един от случаите, през една неделна вечер на февруари 2008 Корнблъм е използвал компютъра във фирмата за да разгледа три различни документа, свързани със сливане по което той, като адвокат няма никакво отношение.

„Според архивите на кантората Корнблъм не е таксувал въпросната проверка като работа с нито един клиент на тази дата” – пише в един от съдебните документи.

Максималното наказание, което грози Грмовшек по обвинението в Съдинените щати е 5 години лишаване от свобода. Присъдата ще бъде произнесена на 23 ноември.

Според мнозина ареста му ще бъде последван от доста други.

„След големите пирамиди, разкриването на ред подобни схеми определено не е изненада. Със сигурност скоро ще се появят още много” – прогнозира Левит.

Том Тинкъм, адвокат в Dorsey and Whitney казва, че фирмата е направила една съществена промяна, след като е разбрала за случая Корнблъм – старшите партньори, които пазят документите в компютърната база данни са задължени да налагат ограничителен режим за ползването на документи и да преценяват кои служители могат да имат достъп до тях и кога.

Той добавя, че адвокатите в кантората всяка година минават тест по етичност. Запитан дали Корнблъм ги е издържал той отговаря – „Да”

ГазпромБлогърите: Михаил Корчемкин – Газпром минава в режим на свободно падане

Михаил Корчемкин е изпълнителен директор и собственик на щатската компания East European Gas Analysis. През 70-те и 80-те години работи в Института по икономика на академията на науките на Естония като разработва методи за оптимално проектиране на газопреносни системи. В периода 90-95 година е преподавател в Пенсилванския университет..

„Газпром“ оповести финансовите си данни за първото полугодие. Резултатите на водещото руско дружество са тревожни.

Първо, рязко са се увеличили разходите за производството на газ. За производство на 1000 кубически метра газ през 2007 г., „Газпром“ харчеше 421 рубли., през 2008 г. – 474 рубли. (растеж от 13% годишно), а към 2-рото тримесечие на 2009 г. – 631 рубли. (растеж от 33% само за 6 месеца).

На второ място, ускореното нарастване на разходите в сегмент „Транспортиране на газ“. В разчетите за транспортиране на 1000 кубически метра газ в периода 2007 до 2008 г. разходите се увеличават с 25%. Растежът само за първото полугодие на тази година възлиза на 23%.

По-голямата част от печалбата през 2-рото тримесечие е резултат от намаляване на разходите за закупуване на чужд газ. В сравнение с 1-вото тримесечие „Газпром“ намалява тези разходи със 146 млрд. рубли. Най-значителните спестявания са били реализирани, като монополиста отказва да изпълни договорни задължения към Turkmengaz.

Резултатите от операциите в сегмента „Съхранение на газ” са объркващи. Тези операции са губещи в период на доставка на газ, какъвто е 1-вото тримесечие и печеливши през 2-рата четвърт, когато започва съхраняването на газа в подземните хранилища.

През следващите години транспортните разходи на „Газпром” ще растат още по-бързо, заради въвеждането в експлоатация на голям брой нови газопроводи. Очевидно „Газпром” преминава в режим на свободно падане и ще се постарае да компенсира повишаването на разходите си за сметка на своите руски клиенти.